Скайлър Падането на 8-ми клас — Върни се тук, малка к*чко. — Една брюнетка прелита покрай мен с Барби номер 2, Джини, която я преследва неудобно на клиновете и полата си, толкова къса и стегната, че се чудя как успява да запази всичките си части покрити, извършвайки и най-малкото движение, камо ли да се опита да бяга. Изглежда бясна и виждам другите две Барбита да идват след нея, наперено, тъй като бягането или нормалното ходене не са възможни с обувките, които са високи до небето, които носят. Не знам какво се е случило, но тези трите се върнаха от лятното си пътуване в чужбина и решиха, че са кралиците на училището и нормалните правила на приличие не важат за тях. Никога не са били това, което някой би нарекъл мили, но и не тормозеха хората открито. Като дъщеря на бетата, моя работа беше да се уверя, че всички членове на глутницата са защитени, дори и от нашите. Баща ми може да не ме иска или да не ме приема сериозно, по-големият ми брат беше истинският бета, но аз приемах сериозно ранга и статута си, тъй като това е единственото нещо, което той ни набиваше в главите от раждането. Не трябваше да го излагаме по никакъв начин като бета, имиджът беше най-важното нещо за него. Заставам пред Джини, с ръце нагоре, надявайки се да покажа знак на мир. — Защо я гониш? Какво направи тя, Джини? Джини почти пада, опитвайки се да спре инерцията си в развратния си вид. — Тя ми изкара слаб на работата! Тази малка к*чка трябваше да ме накара да звуча умно и да ми изкара лесна оценка. Тя нарочно ми изкара лоша оценка, за да ме изложи пред новия учител. Махни се от пътя ми, Скайлър. — Тя ми изръмжа и се опита да ме избута от пътя си, гледайки ме като парче боклук под дизайнерската си обувка. — Плати ли ѝ да свърши добра работа или просто избра умно дете в класа си и им каза, че ще ти свърши работата? — Какво значение има това? Аз съм воин, а тя е просто омега. Тя е под мен и трябва да се радва, че изобщо говоря с нея. — Нейният ранг и твоят нямат нищо общо с училищната ти работа и доколкото знам, ти не си воин. Ти си мързелива и не отделяш време за тренировки, камо ли да бъдеш сметната за компетентна. Това е твоя вина, свърши си работата сама. Остави я на мира. Тя не се е записала доброволно и ти не си ѝ платила, тя не ти дължи нищо. — Отказвам да се отместя от пътя ѝ. Още нямам бета аурата си, но си мисля, че трябва да се преструвам, докато не я получа. Изправям се възможно най-високо, което не е много с моя ръст от метър и половина, и продължавам да заставам на пътя ѝ, докато тя се опитва да ме заобиколи, за да я държа далеч от момичето. Като „воин“ тя трябва да е по-гъвкава и да може лесно да ме заобиколи, но тренировките не са в програмата на този „воин“. Copyright ©️ 2023 Miss L Writes and Ember Mantel Productions — Трябва да внимаваш какво говориш на по-висшите от теб, убийце. Не си заслужаваш да делиш въздух с нас. Баща ти мисли така, брат ти мисли така. Никой не те иска наоколо, така че се разкарай. — Кейли се изсмива, докато се приближава и заобикаля Джини. Марни, която я следва по петите като добро малко миньонче, оформя триъгълника, който са решили, че ги прави най-заплашителни. Мисля, че са гледали Mean Girls твърде много пъти. — Никой не се интересува от теб или от безполезните ти мнения. Никой в тази глутница не ни унижава и не се измъква. След това тя ме блъска и се насочва право към брат ми и приятелите му. Знам, че чуха какво ми каза, върколаците имат над средния слух, но като бъдещи Алфи, Бета, Гама и Делта, всички те имат изключителен слух. Дори не трепват от нейните изпълнени с омраза думи. Те вярват, че ако не можеш да понесеш малко критика, си твърде слаб, за да се занимаваш с теб на първо място. Не е за първи път да ми казва тези думи, но не болят по-малко, колкото по-дълго ги чувам. Премигвам, за да върна сълзите, които парят очите ми, поемам дълбоко въздух и се прибирам вкъщи. Надявам се, че момичето е избягало поне. Надявам се, че може да избегне тези трите, но може би просто удължих неизбежното. Имам чувството, че тази година ще бъде дълга. Просто трябва да наведа глава, да поддържам оценките си и да стоя далеч от пътя им. Още само няколко години и мога да напусна тази дупка. Падането на 9-ти клас ТРЯСЪК. Е, това боли повече от обикновено. Една стон се изплъзва от устата ми. Не помня шкафчетата да хапят толкова силно. Това си мисля, докато се свличам на пода със затворени очи и напипвам задната част на главата си, където се ударих в шкафчето, очаквайки следващия удар. — Честит понеделник и на теб. — Промърморвам на никого конкретно. — Дебела краво, спри да ми се пречкаш. — Кейли ме изсъсква, преди да ме удари. Усещам малко кръв да се стича от ъгълчето на устата ми, тя не удря толкова силно, но фалшивите ѝ нокти са остри като котешки нокти. Чувам няколко смеха и единият е малко по-дълбок от другите, което би обяснило силния удар в шкафчето. Този път тя накара едно от момчетата да ме хвърли. Не се оглеждам обаче, Кейли може да пропуска всичките ни бойни тренировки, но е доказала, че може да осигури изтезания по много други начини и има много хора, които искат да бъдат в нейния кръг толкова зле, че ще направят всичко на всеки, за да спечелят одобрение. — Какво направих този път, ваше височество? — Питам саркастично, рискувайки да я погледна. Надявам се да задържа вниманието ѝ достатъчно дълго, за да може детето, на което крещеше, да избяга. Кейли вече не си цапа ръцете, тя бързо разбра, че когато си популярен или просто зъл, хората ще направят почти всичко, за да останат от добрата ти страна, с надеждата за заместващ статус или да не бъдат следващата жертва. Това, че баща ѝ е в училищния съвет, също помага. Нито едно от действията ѝ никога не е било заснето на камера, така че няма доказателства за нищо, което прави, освен белезите по мен, и тя кара всички да вярват, че съм слаб никой, който не може да понесе удар или да се излекува много бързо. Няколко деца бяха отстранени заради нея. Тя тормозеше един толкова зле, че той се премести от нашата глутница, за да учи в съседна глутница, където живеят баба му и дядо му. Само защото той не искаше да скъса с приятелката си заради нея. Бяхме в пети клас. Кой мисли за това в пети клас? Никой не говори за това обаче. Линията, в която членовете на глутницата вярват или поне разпространяват, е, че той се нуждае от допълнителни насоки, които другото училище предоставя. — Не ме спираш да дисциплинирам малко кутре. Това малко парцалче нарочно ми съсипа чисто новите дизайнерски обувки пред цялото училище. Тя заслужава да бъде наказана. — Кейли хвърля избелената си руса коса през рамо и върти кристалните си сини очи към мен, сякаш съм най-глупавият човек на света, че не разбирам това. Не беше „цялото училище“, беше брат ми, бъдещият бета, заедно с бъдещите алфи, гама и делта. Тези пет момчета рядко се разделят. Тя се опитваше да привлече вниманието на Дакота и Камерън, нашите бъдещи алфи, като повечето момичета в нашето училище. Нейните малки миньончета бяха фокусирани върху другите трима, на тях не им пукаше кой ще им обърне внимание, стига да бъдат забелязани. Докато Марни и Джини зяпаха момчетата, Марни се спъна в тази малка четвъртокласничка и изсипа каквато и да е фруфру напитка с ледено кафе по краката на Кейли. Кейли никога няма да признае, когато тя и приятелите ѝ грешат обаче. Момчетата се отдалечават, смеейки се, дори не забелязват червеникавия оттенък в очите на Кейли, показващ, че е на път да избухне. Въпреки че, не мисля, че някога им е показвала тази страна от себе си. Не е достатъчно глупава, за да им покаже истинските си цветове. Тя и приятелите ѝ искат да останат в класирания кръг. Тези момчета управляват училището, сякаш мислят, че родителите ни управляват тази глутница. Те нямат представа какво всъщност правят, но им харесва обожанието, можеш да го видиш в очите им. Действат твърдо и „водят с пример“, както го наричат. Ако искаш да бъдеш най-добрият, действай като такъв, докато някой не те накара да го докажеш, тогава не губи.