„Сериозно, трябва да заложа кой ще проговори пръв. Няма да издържат и десет секунди.“ промърмори тя на себе си. „За какво говориш? Да свършваме с това.“ Отварям вратата и двамата се връщаме надолу, следвайки гласовете, които все още са в кухнята, въпреки че звучат по-малко от преди. „О, чудесно, исках да те видя, преди да тръгнете. Изглеждаш прекрасно, мила. Приятен ден.“ Луна Ава ни спира в корид