Денят всъщност мина доста гладко, дори не се засякох с Кейли и нейната банда. Не бях сигурна дали е заради сутрешната демонстрация по време на тренировката, или заради новия приятел, който сякаш си бях намерила. Никой не говореше с мен, нито ме поглеждаше, но и никой не се опитваше активно да ми направи нещо. Както и да е, почивката беше хубава и се усмихвах, докато вървях по коридора, за да си оставя нещата в шкафчето в края на деня. Разбира се, добрите неща траят само за кратки моменти за мен. "Мислиш си, че си много корав, щом си любимата подлога на Делта Кайл. Обзалагам се, че не само това смучеш, това е единственото обяснение как успяваш да привлечеш вниманието му." Игнорирам Кейли, въпреки че съм напълно отвратена от намека ѝ. Поемам си дълбоко въздух и продължавам да размествам нещата в шкафчето си, надявайки се, че ще ѝ стане скучно и ще си тръгне, след като си е изляла обидата. Тя затръшва шкафчето ми. Имам късмет, че рефлексите ми са бързи, иначе щях да остана без пръсти. Но, преди да успее да изплюе каквато и да е отрова към мен, Сиера се приближава. "Хей, момиче, толкова съм гладна, а ти ми обеща да се видим след училище." Сиера напълно игнорира присъствието на Кейли и аз улавям смъртоносния поглед, който Кейли ѝ хвърля. Трябваше да сдържа смеха си. "Почти забравих, извинявай, опитвах се да се уверя, че имам всичко необходимо, за да си свърша работата през уикенда." Обръщам гръб на Кейли и правим около две крачки, преди тя да извика. "Хей, новодошла, ще искаш да внимаваш с кого се мотаеш. Някои хора в това училище ще ти създадат лоша репутация и само ще ти причинят проблеми." И двете се обръщаме към нея. "Благодаря за съвета." Сиера промушва ръката си в моята и започва да ни обръща отново. Чувам щракане на токчета, които се приближават към нас. "Слушай сега, ти малка... Хей, момчета!" Гласът на Кейли се променя от отровен в дъвков в миг и забелязвам, че гледа зад нас. Общо отегчено мърморене на "хей" идва от групата момчета, които вървят към нас. Сериозно? Просто искам да се стопя в стената. "Мамка му, още по-готини са отблизо." казва ми тихо Сиера, обръщайки ни, за да се изправим срещу брат ми и приятелите му, докато вървят към нас. Просто въртя очи към нея. Никога не са ме приближавали в училище преди, никога. Така че мога само да предположа, че са тук заради красивата брюнетка, която си намерих днес. Не мога да отрека, че тези момчета са великолепни и за съжаление всички те го знаят също. Брат ми, Матео, и аз си приличаме почти идентично, с пясъчно руса коса и сиво-сини очи, наследили сме повечето от външния си вид от майка ни. Единствената разлика е, че телосложението му е точно като на баща ми, широк в раменете и тесен в талията. Той поддържа косата си къса отстрани и отзад и по-дълга отгоре. Изглежда сякаш е прокарал пръсти през нея няколко пъти, за да я накара да стои изправена, но някак си визията му се получава. Бъдещият Делта, Сам, е син на Кайл. И изглежда сякаш току-що е излязъл от реклама на Hurley за сърфиране, с вълниста, целуната от слънцето светла руса коса, която виси точно под ушите му, тъмно сини очи и стройни мускули. Той е висок, но не толкова широк като другите момчета, но не е по-малко нацепен и е един от най-бързите воини, които съм виждала някога. Оливър, нашият бъдещ Гама, изглежда като стереотипен рокер. Средно дълга, тъмнокафява, почти черна коса, която пада напред, закривайки лицето му, и пронизващи кафяви очи, които са почти толкова тъмни, излъчват "не се забърквай с мен" вибрация. Има татуировки на двете предмишници и една на гърдите си, която едва наднича изпод яката на ризата му. Той е най-тихият от групата, което допринася за мистериозността. Изражението му редовно граничи с обидено изражение. Нашите бъдещи Алфи са близнаци, които могат да те разтопят с един поглед, или може би това съм само аз. И двамата имаха черна коса с лека вълна. И двамата поддържаха косата си къса отстрани и отзад като брат ми. Камерън винаги беше перфектно поддържан, нито една къдрица на върха на главата му не беше извън мястото си. Светлозелените му очи обаче смекчаваха сурово острите му черти. Дакота остави къдриците си да правят каквото си искат на върха на главата му. Често се чудех какво би било да прокарам пръсти през тези меки къдрици. Бебешко сините очи на Дакота бяха по-игриви от тези на брат му, той определено беше пакостникът от двамата. Някой трябва да е казал нещо, защото Сиера ме сръга в ребрата. О, Богиньо, моля те, дано да не съм се размечтала. Мислено се удрям по челото. "Извинявай, какво?" Оглеждам се, без да имам представа за какво трябваше да говорим. "Просто казвах, добри движения на тренировката днес. Надявам се, че ще имаме възможност да поработим върху тях отново на напредналата тренировка и ти можеш да ни дадеш няколко съвета. Сам трябва да си върне най-доброто време за събаряне." Казва ми Камерън, усмихвайки се, а Дакота се смее, потупвайки Сам по гърба. Просто се усмихвам и кимам, чувствайки се малко объркана. Нямам представа как да отговоря. Тези момчета никога не са говорили с мен повече от едно "здравей" покрай дома ми преди и никога в училище. Въпреки че са приятели с брат ми през целия си живот и прекарват нелепо много време в къщата ми. Това е най-дългото взаимодействие, което съм имала с някой от тях. Хе, хе, хе. Странно насилствено пискливо кикотене идва от лявата ми страна. Погледнах и дори не осъзнах, че Кейли стои до мен. Тя посегна и постави ръката си на гърдите на Камерън. "Толкова си забавен, скъпи, Сам е един от най-добрите воини, които имаме, обзалагам се, че може да направи това движение с една ръка, вързана зад гърба му. Баща му просто беше мил към Сиера и С-Скайлър." Тя току-що ли се задави с името ми? Тя никога не го е използвала наистина преди. Обикновено съм просто кучката за нея. "Не е честно към вълците по-ниски от вас, момчета." Кого нарича тя по-нисък вълк? Мога да почувствам как мускулите ми треперят от раздразнението на моя вълк. Поглеждам към земята и мигам няколко пъти, за да се уверя, че очите ми не променят цвета си, издавайки, че имам моя вълк. Камерън поема бавно дъх и прави почти незабележима крачка назад, докато брат му се включва. "Не, доста съм сигурен, че Сам е отвратителен и трябва да започне от основите отново. Може би трябва да го изпратим да тренира с малките за седмицата." Дакота се изсмива и брат ми се присъединява към него този път. Същото прави и Сиера и аз си позволявам да се изкикотя. Не мога да се сдържа, смехът им е заразителен. Това е първият път от много време, когато се чувствам комфортно около брат ми и приятелите му и вероятно първият път някога в обществена обстановка като училище. Прекъсвам зрителен контакт и поглеждам настрани, поемайки няколко дълбоки вдишвания, за да успокоя ума си около това. Поглеждам отново към брат ми. В очите на брат ми проблясва някакъв болезнен поглед, който не мога да разчета добре, не иска ли да е тук и да говори с мен? Мисълта, че не ме иска, не трябва да ме жили толкова лошо, тъй като това е единствената солидна емоция, която някога получавам от него, но сърцето ми потъва в стомаха ми. Бързо прекъсвам зрителния контакт и поглеждам отново към пода. Не искам да си изкарам повече шамари за нечий странен фетиш над брат ми. Copyright ©️ 2023 Miss L Writes and Ember Mantel Productions "Колкото и да се забавлявам да се подигравам на твоето момче Сам тук." Тя потупва ръката на Сам. "Скайлър ми обеща малко храна, тъкмо се канехме да излезем да ядем, ако ме извините, господа." Сиера на практика ни прокарва през стената от шест фута високи момчета, сякаш не е нещо голямо, и ме повежда към паркинга на тренировъчните площадки, където беше оставила колата си тази сутрин. Чувам изсумтяване зад нас, но не съм сигурна кой беше и нямам търпение да се махна оттук възможно най-скоро. "Как вече имаш кола?" питам, знаейки, че още няма 16 години. "Успях да си взема книжка по-рано, със специално разрешение от Алфата, разбира се." намига ми тя. "Родителите ми винаги бяха толкова заети да изследват и работят за Алфа Краля, че ми трябваше начин да се придвижвам. Докато не се возя безразсъдно или не правя нещо друго глупаво зад волана, мога да запазя книжката си." Тя свива рамене, сякаш това е нещо напълно нормално. Имам чувството, че може да убеди всеки в каквото и да е, без да полага много усилия. "Хей!" Вик зад нас ни кара и двете да се обърнем точно преди да се качим в колата ѝ. "Почти забравих, идвате ли на огъня тази вечер?" Сам се приближава тичайки към нас.