Остра болка прониза сърцето ми и леко прехапах езика си, за да се разсея. "Зак Сондърс, какво да правим? Бременна съм," казах аз. Той замръзна, сякаш му трябваше време да реагира. "Какво каза?" Втренчих се в очите му и повторих. Зениците на Зак се свиха и той погледна корема ми. "Бременна..." Тръпка премина през тялото ми. Загледах се празно в петно светлина на пода, чувствайки как ме обзема огромна тъга. "Ти не искаш това дете, нали?" попитах аз. Зак запали цигара и дръпна. "Сами, бъди разумна. Не съм казал това." Той ме погледна през дима, очите му бяха замъглени и неразгадаеми. "Надявам се, че няма да продължаваш да ми налагаш мислите си всеки път." Сякаш хората, които вече са се отчуждили в брака, имат склонност да правят това – да отблъскват отговорността, когато се чувстват виновни. "Но ако наистина искаш това дете," усмихнах му се и продължих бавно, "нямаше да палиш тази цигара пред мен." Този път Зак дълго мълча. Едва когато горящият връх на цигарата опърли ръката му, той се сепна. Погледът му се задържа върху корема ми за няколко секунди, след което ме попита с дрезгав глас: "Сами, ти искаш ли това дете?"