Когато излязох от стълбищната клетка, Джема ме чакаше отвън. Щом ме видя, тя започна да изглежда тревожна, очите ѝ бяха широко отворени и зачервени, като на уплашени зайци. "Госпожице Луис, моля ви, не наранявайте детето ми," замоли тя, скръстила ръце пред гърдите си и ме гледаше с отчаяние. "Ще си тръгна с Лукас. Моля ви, не го наранявайте." "Не говори глупости. Къде ще отидете?" Зак пристъпи нап