Луна се засмя горчиво и поклати глава, отхвърляйки обърканите мисли.
Как можеше Джошуа да е самотен? Тя беше самотната през всичките тези години.
Тя се обърна и продължи да приготвя овесената каша на Нели.
Неволно видя отражението си върху металната печка. В този момент чертите на лицето ѝ бяха сложни и уникални. Беше толкова красива, че почти безупречна, но вече не можеше да почувства никакво щас
















