Това, че бях единствената без вълк, ме караше да се питам: „Как разпознаваме своя спътник?“ Историите за намирането на спътника винаги са били тези, които обичам да слушам. Винаги съм мислила, че ще имам някого, който ще е само мой и ще ме защитава с цената на живота си. Но не очаквах, че той ще ме отхвърли в мига, в който ме открие. Радостта от намирането на спътник липсваше в мен, чувствах само объркване и тревога, защото не разбирах защо е избрал да бъде с друга? **** Преди 5 години... Бях само на 18, когато го срещнах. Алфа Кралят... Или моят Орисан спътник... За първи път участвах в сбирка на върколаци. Тъй като бях достатъчно възрастна, за да имам спътник, родителите ми решиха, че да ме заведат на събитието, ще бъде чудесно за мен. Само ако знаеха колко прави бяха за едно нещо... Аз наистина намерих спътника си там... Просто той не искаше аз да бъда негова. „Ти ли си Гуен?“ Дори гласът му звучеше дълбоко и секси в ушите ми. За момиче, което никога не е било влюбено и няма опит с мъже, освен от невероятните и красиви истории за намирането на спътник, сърцето ми заби лудо за първи път, сякаш не можех да дишам. Кимнах. „Да, Гуен Лув“ – отвърнах нервно. Той ме погледна изпитателно, което ме накара да се почувствам срамежлива и някак по-малка. Така ли се чувства човек? Това ли усещат и другите, когато открият своя орисан спътник?! „Защо нямаш свой вълк?“ – попита той направо и аз разбрах, че вероятно за първи път среща върколак без вълк като мен. Усмихнах се криво: „Не знам“. Той кимна, а аз се намръщих объркано, защото не видях усмивка на устните му. Нима не е щастлив?! „Тогава това ще бъде по-лесно“ – каза той и ме обърка още повече. „А?“ „Виждаш ли, жената, с която съм, е по-достойна от теб...“ – говореше той, докато през цялото време бе впил поглед в мен. Никога не съм мислила, че ще чуя това в момента, в който намеря орисания си спътник. „Така че не си мисли, че заслужаваш да бъдеш моя половинка.“ „Какво?!“ – прошепнах шокирана. Сериозен ли е?! Бам! Чувайки това, се почувствах така, сякаш някой ми е зашлевил силен шамар. Сълзите ми потекоха тежко, след като го чух, и сега го гледах с омраза. „Аз съм крал, невъзможно е да бъда с момиче без вълк като теб“ – продължи той. Пронизване... Пронизване... Отново острото пронизване на думите му ме накара да вдигна ръка и да докосна болящите си гърди. „Надявам се, че разбираш“ – бяха последните му думи, преди да се обърне и да ме остави наранена. Боже... Защо? Мислех, че да нямаш вълк означава да нямаш спътник, но Ти ми даде най-добрия мъж от всички върколаци, само дето той не ме искаше. Защо? Оттогава осъзнах, че дори Лунната богиня не е на моя страна; трябваше сама да намеря бъдещето и щастието си. ******** Наши дни... Форест Ридж... Най-накрая се завърнах в родния си град след 5 години. Оглеждайки летището в този малък град, виждам, че не се е променило много, всъщност е практически същото. „Здравей, Гуен, тук ли си?“ Гуен ахна, когато чу гласа на дългогодишната си най-добра приятелка, Алис, и видя ръката ѝ да маха пред лицето ѝ. „Извинявай, бях се замечтала“ – измърморих засрамено. Алис се усмихна: „За нещо конкретно ли мислиш?“ Усмихнах се в отговор, несигурна как да обясня, че нещо ме караше да се чувствам неспокойна. Носейки две големи кошници, момичето с кафяви къдрици до раменете и сини очи се взираше в обкръжението си. Съседният град, който е близо до родния ѝ, където бе родена и израснала. Изминали бяха почти 5 години, откакто си бе идвала, и днес тя реши да се завърне след дълго отсъствие, след като баща ѝ най-накрая се свърза с нея, за да я покани да стане лекар в града, където е родена. Гуен Катрин Лув, която е третото дете и единственото момиче в семейството си от потеклото на Алфи, но също така и единствената, която няма вълк в себе си, което я прави различна за хората. Някои я смятат за слаба, странна и неестествена, но тези, които я познават, знаят, че тя е специална жена. За някой, който няма вълк в себе си, който винаги е бил подиграван от другите заради това, как да обясня, че бях отхвърлена и от орисания си спътник? Никой не знае за инцидента преди 5 години... Никой не знае, че имам орисан спътник и той ме отхвърли, защото има друга... Като трето дете на Алфа, всички вече бяха объркани как може да нямам вълк в себе си, така че, предполагам, ще запазя в тайна това, че съм отхвърлена. Някои казват, че съм прокълната, защото на 23-годишна възраст все още нямам спътник, за разлика от другите, които са намерили своите още на 16, но мнозина твърдят, че е защото съм толкова слаба жена, че дори един вълк не иска да бъде част от мен. Може би бяха прави за това, че съм слаба жена, след като знам, че орисаният ми спътник не ме иска. Да отида в университет с хората беше правилният избор, защото много жени върколаци не избират висшето образование, тъй като не могат да се разделят със спътника в живота си, но аз съм различна. Мога да бъда свободна да бъда и да правя каквото си поискам, защото нямам вълк, така че хората са убедени, че няма да имам спътник. Е, те отново бяха прави за това, че нямам спътник, защото той ме отхвърли. Избрах този път, защото исках да докажа, че заслужавам най-добрите неща в живота, че имам способността да бъда всичко. Заслужих да бъда щастлива... **********