Часове по-късно се събудих, ръката ми се плъзна по мекия копринен чаршаф, докато се протягах. Отворих очи, опитвайки се да видя нещо в тъмнината на стаята, но съзнавах присъствието на нечие тяло до мен. Той е все още тук... Събуждайки ме, чифт ръце отново се увиха около тялото ми и ме дръпнаха по-близо. – Будна си – долетя гласът му през тъмнината, безпогрешно принадлежащ на Ролф Тит. – Остана? –