'Гуен, преследват ни' – каза Дестин в главата ми, докато наближавахме стария град на глутницата Колинс, който би трябвало да е изоставен и никой да не живее тук, но.... 'Това не прилича на изоставен град' – казах на Дестин. По дяволите! 'Трябва да тръгваме' – добавих бързо и Дестин веднага се обърна, но ахна от изненада, когато нещо или голям вълк блъсна телата ни толкова бързо, че бяхме съборени