Не знам колко време мина, докато накрая загубих съзнание. Можех само смътно да чувам гневния рев на зверове и писъци, но не можех да разбера нищо. „МИНАХА ТРИ ДНИ, ЗАЩО ТЯ НЕ СЕ СЪБУЖДА??!!!“ Кой...? Кой вика? . . . . . . . . „Не... моля те... ААРРГХ..!“ . . . . . . . . „Моля те... Не убивай спътницата ми... АААРРРГХХХХ..!!!“ . . . . . . . . Първото нещо, което усетих, беше болка. Не само главата