Бягай... Трябва да продължа да бягам...
Ха... Ха... Ха...
– ГУЕЕЕЕЕН...!!!!! – Той извика името ми, да, името, което чух в главата си.
Гуен... това е истинското ми име...
Останала без дъх, се скрих зад храстите, но по някаква причина имах чувството, че трябва да отида към водата; водата можеше да премахне следите и миризмата ми.
Чакай... какво си мислех?
Миризма?
Какво общо има миризмата ми с всич
















