ГЛАВА 11 DALZON’S Веднага щом паркирах колата пред морето, Мейлин се затича към него с висок вик. Тичаше като дете, което много е липсвало на морето. Наклоних глава, объркан дали това е правилното решение. Въздъхнах и бавно тръгнах към мястото, накъдето беше тръгнала. Тя потопи краката си във водата и ахна, след като осъзна, че е студена. Краката ѝ заудряха по земята, докато тя пискаше от щастие.