ГЛАВА 11
DALZON’S
Веднага щом паркирах колата пред морето, Мейлин се затича към него с висок вик. Тичаше като дете, което много е липсвало на морето. Наклоних глава, объркан дали това е правилното решение. Въздъхнах и бавно тръгнах към мястото, накъдето беше тръгнала. Тя потопи краката си във водата и ахна, след като осъзна, че е студена.
Краката ѝ заудряха по земята, докато тя пискаше от щастие.
















