Глава 7 МАЙЛИН След десет минути Катрин влетя вътре. Капки пот бяха по челото ѝ, което ме накара да ѝ се усмихна подигравателно. Тя беше от хората, които не се поддават лесно на емоции, така че съм сигурна, че това я е изненадало доста. Очаквах да се разплаче и да коленичи пред мен, казвайки, че не може да живее без мен. Ако го кажеше, щях да ѝ купя всичко. "Боже, виж какво си направила", за съжал