Гледах да фокусирам погледа си върху този човек през процепа на завесите и целият ми свят се разби за минути. Стаята беше тъмна, но светлината от лампата отстрани на леглото ме караше да вярвам, че очите ми не лъжат. Ехото от неговите стонове, стичащи се в ушите ми, ме накара да се огъна в коленете. Гърдите ме боляха, сякаш куршуми се стреляха право в мен. Сърцето ми внезапно се задуши и сълзи без усилие потекоха по бузите ми с непоносимата ми болка. "По-широко - разтвори си краката, шибана кучко," Думите му ме накараха да почувствам буца в гърлото, готова да повърна, което веднага предотвратих, като поставих дланта си върху устата си. "Ааааахххххх, дааааааааа, еееееееееееееееееее, еби мееееееее, Келене," Момичето на колене, приемайки го отзад, отвърна със стон в отговор. Косата ѝ беше вързана на стегната конска опашка, гърдите ѝ изпадаха от този разкриващ черен корсет, а ръката му на задника ѝ, с пръсти, закачени в подплатата на бикините ѝ, за да ги държи настрана от вагината ѝ, беше достатъчно, за да ми каже коя е тя. Курва. "Не е ли утре сватбеният ти дееееееен ааааааааа?" Думите ѝ стегнаха стомаха ми и повече сълзи започнаха да падат от очите ми. Как изобщо можеше да го направи? Играеше ли през цялото време? Тези рози, тези текстове, тези срещи бяха просто, за да направим мен и семейството ми на глупаци? Той нанесе силен плясък по задните ѝ части и тя се сви болезнено. "Ааааааааааааа," Кракът ми се разтресе, докато се опитвах да избягам от прозореца на стаята. "Така е, но на кого му пука за тази малка девойка в беда," Той изстена и хвана конската ѝ опашка в юмрук, за да дръпне главата ѝ назад, докато се втурваше по-силно в нея. "Свърши за мен, малка кучко, кажи ми, че си само моя," Думите му бяха последното нещо, което исках да слушам сега. "Аааааааа, даааааааа, аз съм само твоееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее. Изревах и се счупих на хиляди парчета. Преместих краката си наоколо, без да знам какво ще правя сега. Състоянието на баща ми се беше влошило. Нямахме повече дни. И не можех да се оженя за този мъж, знаейки какво ме очаква. Бъдещето ми беше ясно пред очите ми. В тези пет минути осъзнах за какво ме смята Келен. В тези шест месеца всичко, което той искаше, беше моето наследство за милиарди долари. Какъв умен мъж беше. Той имаше собствена компания за милиарди долари и искаше само да насочи средствата през компанията на баща ми към неговата чрез този съюз. И той използва ситуацията с влошаващото се здраве на баща ми. Предложението за брак, драмата на влюбването в мен. Как можах да бъда такъв глупак, че да попадна в този капан? Как можа да бъдеш такъв глупак, Розалин? Как можа да бъдеш такава стръв за него? И как, по дяволите, ще кажа на баща си? Не знаех, но трябваше да направя нещо, за да защитя вековната кръвна линия на семейството си. Исках да избягам от него, но къде да отида сега? С насълзен поглед се натъкнах на мъж, докато бягах оттам. "Внимавай!" Гласът му привлече вниманието ми и веднага се отдръпнах и започнах да избърсвам сълзите си. "Съжалявам, съжалявам, толкова съжалявам," Сълзите се превърнаха в река и не знаех защо се чувствам толкова тежко в гърдите си и гласът ми трепереше и се страхуваше. "Хей, успокой се, какво се случи? Добре ли си? Някого ли търсиш? Къде са родителите ти?" Почувствах ръката му на рамото си и веднага я отблъснах. "За какво ме смяташ? За дете?" Гласът ми беше треперещ и задъхан и паднах на колене, изведнъж, напълно сломена. И избухнах в плач. Чувствах как целият ми живот се разрушава на хиляди парчета. "Успокой се," Гласът му достигна до ухото ми и аз неконтролируемо хълцах. Насълзеният ми поглед се спря на кърпичката, която той подаде, и аз се поколебах да я взема, бавно клатейки глава. "Ела с мен," Каза той и нежно хвана китката ми, за да ми помогне да се изправя на крака, и се почувствах още по-уязвима. "Намери го да ти изневерява, нали?" Думите му се изплъзнаха през болезнената тишина на галерията и аз почувствах плашеща тръпка, преминаваща по гръбнака ми. Как, по дяволите, разбра? Вдигнах поглед, за да погледна лицето му, само за да забележа и да се удавя в сивите му очи, които ме гледаха в отговор. "Как разбра?" Думите се изплъзнаха от устните ми без усилие, докато се взирах в дебелите му и дълги вежди, острата му челюст и красивите пълни устни с тъмнорозов цвят. "Това е моето парти и той е най-големият ми конкурент," Той ме информира и аз почувствах възел в стомаха си от ниския, дълбок, дрезгав глас. Веждите ми се сключиха в линия, докато се опитвах да си спомня малко от миналото му и той каза. "Доминик Мартинес," Сведох поглед, за да погледна ръката му, чакаща моята ръка за ръкостискане и изведнъж се почувствах по-малка. По-малка по размер, по-малка по богатство, по-малка по власт и малка във всеки шибан смисъл. Вдишвайки рязко невидим дъх, подадох ръката си, потна от нервност и страх. Погледнах го, обръщайки леко ръката си, потривайки бавно палеца си по гърба на ръката ми и се навеждайки, за да целуне кокалчетата ми. "Рос... Розалин Андерсън," Успях да кажа и се опитах да дръпна ръката си бавно, тъй като докосването на устните му ме накара да се почувствам още по-слаба в коленете. "Ела с мен," Каза той и аз го почувствах да увива топлото си палто около раменете ми. Вдишах искрено, опитвайки се да успокоя хълцанията си от плач. Бях заседнала през галерията с него, водещ към балкона; нощта беше станала по-тъмна и времето хладно. Погледнах го, дърпайки стола за мен. И аз бавно се сниших, за да седна. Пръстите ми буквално трепереха в този момент. Току-що бях видяла годеника си да ми изневерява само ден преди сватбата ни. Баща ми беше прикован на легло, чакайки да се омъжа и да види империята си за милиарди долари да отива в правилните ръце, преди окончателно да се откаже от рака си. "Утре е сватбата ти," Гласът му привлече вниманието ми и го видях да седи срещу мен. "Да, благодаря ти, че ми напомни," Казах и оставих свежи сълзи да се търкалят по бузите ми. Какво, по дяволите, щях да правя сега? Трябва ли да кажа на баща си, че не мога да се оженя за него? Но това щеше да го ядоса и той щеше да загуби останалата надежда в мен. Той бутна чашата с вода към мен и аз отпих, увивайки пръстите си около нея. Бавно и нервно. "Трябва да се успокоиш," Каза той и думите му ме направиха само по-напрегната. Кимнах леко и се замислих за възможностите, които ми бяха достъпни сега. Не можех да се оженя за него, не и след като видях тази негова страна. Не го интересувах. Той се грижеше само за компанията през цялото това време и няма съмнение, че щеше да бъде подходящ наследник на компанията, но това не означаваше, че щях да мога да имам деца с него, знаейки, че може би ебе някого, след като ебал мен. Това означаваше само, че имах нужда от някой друг, който да се ожени за мен и да поеме компанията. Но намирането на някого изискваше време и аз нямах шибаното време. Лекарите многократно ми бяха казвали, че баща ми не е готов да подпише завещанието, докато не види съпруга ми. Имах нужда от съпруг. Нервите ми се подуха от отчаяние и изведнъж гласът му привлече вниманието ми. "Трябва ли да те закарам до вкъщи? Госпожице Розалин," Попита той, докато проверяваше времето на мобилния си телефон и аз погледнах звездите, които блестяха ярко. Издишвайки дълбоко, се опитах да помисля за нещо работещо. И изведнъж мисълта удари ума ми. "Ще се ожениш ли за мен?" Попитах рязко и го погледнах, разширявайки очите си към мен. "Какво?" Попита той и аз веднага покрих лицето си със срам. "Съжалявам, съжалявам, толкова съжалявам. Не трябваше да го казвам," Започнах да се извинявам, докато клатех глава. "Съжалявам. Но баща ми умира и е отчаян да предаде наследството на някой, който може да се справи с това. Съжалявам, че звуча толкова... отчаяна," Опитах се да кажа и той отвърна сухо. "Аз не правя бракове," Гласът ми увисна в гърлото и устните ми се движеха вътре между зъбите ми; чувствайки се засрамена от това, което казах, поклатих глава. "Съжалявам. Считай, че не съм го казала," Опитах се да кажа и се изправих, но той вдиша дълбоко и предложи. "Можем да преговаряме," Думите му нямаха абсолютно никакъв смисъл за мен и аз бавно седнах обратно и попитах. "Какво имаш предвид?" Той цъкна с език и се наведе напред, поставяйки ръце на масата, докато разкопчаваше копчетата на ръкавите си и навиваше бялата си риза до предмишниците си. "Келен Синклер е мой враг в бизнеса. Искам да владея индустрията, а ти искаш да съсипеш живота му. Неговият бизнес е неговият живот. С това, че ти изтегляш инвестициите, като не се омъжваш за него, ще засили позицията ми. И в замяна аз ще предам цялото наследство на баща ти на теб. Това означава, че ти получаваш компанията си, а аз получавам това, което искам," Каза той и аз вдишах дълбоко, след като го изслушах внимателно. "Но ти каза, че не правиш бракове," Напомних му и той кимна. "Да, затова можем да подпишем договора и да се отървем един от друг след шест месеца. Ти ще бъдеш свободна с компанията си, аз ще бъда свободен от конкурента си и Келен Синклер ще бъде съсипан. Това означава, че ако искаш, мога да се оженя за теб, но само за шест месеца, тъй като не съм толкова зает в тези шест месеца," Каза той и аз поклатих глава леко. "Не мога да управлявам компания. Образованието ми все още не е завършено," Опитах се да го кажа бавно, чувствайки се неудобно да го приема. "Чакай! На колко години си?" Попита той, повдигайки вежди и аз мигнах нервно, докато отговарях с треперещ глас. "На деветнайсет след два месеца," Погледнах очите му, превръщащи се от неутрални в тъмни за няколко секунди и той вдиша дълбоко, докато се облягаше назад на стола и гледаше встрани от мен с лека усмивка. "Мамка му! Ти си дете," Каза той и аз се почувствах слаба в коленете. "Не съм дете. Аз съм тийнейджър. Ще бъда независима жена. Просто заради компанията се омъжвам на ранна възраст," Опитах се да кажа и той върна погледа си към мен, наведе се напред отново на масата и ме погледна интензивно в очите, докато клатеше бавно глава. "Значи си съгласна?" Попита той и аз почувствах сърцебиенето си, надбягващо се диво и тялото ми се чувстваше по-студено от преди. Преглътнах, гледайки в сивите му очи, чувствайки се по-малка от всякога. Неговата аура крещи власт, сила и разрушение. И се опитах да кажа. "Имам три въпроса," Той вдиша дълбоко и кимна. "Давай," Засмуквайки долната си устна, попитах първия.