Доминик изчезна нагоре по стълбите и усетих как сърцето ми започва да бие по-бързо. "Хайде, да отидем на масата за вечеря," каза Ахлис, дружелюбно ме прегръщайки през раменете, а аз се опитах да се засмея. "Да, разбира се." Погледнах г-ца Тани, която се отдалечаваше, и веднага я спрях. "Г-це Тани." Тя се обърна да ме погледне и аз се усмихнах, гледайки я. "Защо не се присъедините към нас за вечеря