Гледна точка на Розалин Доминик беше до мен през цялото време. Гледах мъртвото тяло на баща ми в черния костюм, тялото му уязвимо, лицето му подпухнало, червената кожа, набодена от хилядите милилитри лекарства, инжектирани в него. Гърлото ми вече беше пресъхнало, сълзите пресъхнали, неспособни да се пролеят повече и преглътнах безшумно. Ръката на Доминик беше на рамото ми и всички стояхме в гробищ