Доминик POV Откарах Розалин до дома. Пътуването беше тихо, и тя беше тиха, което сякаш заглушаваше търпението и спокойствието ми. Откакто се срещнахме, никога не я бях виждал толкова спокойна и това много натъжаваше сърцето ми. Освен това, не знаех какво ѝ е казала онази жена с черната шапка. Стори ми се като някой, когото бях виждал някъде, но не можех да си спомня коя е. Видях само малка част от