– Скоро и ти ще ме напуснеш, Дом – промърмори тя и аз не знаех как да ѝ кажа да се успокои. Гледайки я, чувствах, че съм на ръба да се счупя. Тя ме караше да се чувствам слаб.
– Не, Роуз, няма – отвърнах аз и нежно погалих бузата ѝ.
Свежа следа от топли сълзи се стече по бузите ѝ от вече подпухналите ѝ очи и аз преглътнах, гледайки я. Никога не съм предполагал, че това деветнадесетгодишно момиче м
















