Лежах в слабо осветената стая под мускулестата фигура на Доминик Мартинес. Ароматът на одеколона му се смесваше с осезаемия ми мирис на алкохол, идващ от него. Сърцето ми биеше учестено, докато пръстите ми се стегнаха около книгата, криейки я зад себе си. Мекият, ритмичен звук на дишането му ме плени с лекота. „Защо не мога да я чета?“ попита той и се приближи, надвесвайки се удобно над мен, карай