Гледната точка на Мейв Тялото на Зейдън трепереше от сдържан гняв, докато ме носеше по дългия коридор, покрай отворени позлатени прозорци – през които виждах как слънцето едва започваше да залязва – драпирани със завеси с червени и златни акценти, и покрай картини, които приличаха на кралски портрети. Той не каза нито дума. Не издаде и звук. И все пак, той бе приковал цялото ми, омагьосано внимани