Вече беше девет часът вечерта, когато се върнаха в резиденцията на Йохансон. Обаче холът беше пълен с хора. – Все пак знаеш да се върнеш? – изрева някой. Саманта, със захарно петле в устата си, се намръщи на мъжа, който крещеше. Оказа се, че е баща ѝ, Дариус. – Защо? Какво не е наред да се върна сега? – Ти изобщо поглеждаш ли колко е часът? Колко е часът? – продължи да крещи Дариус. Саманта изсумт