Лицето на Франсис пламна, докато гледаше Саманта. В следващия момент лицето му се озари в усмивка. Очите му блестяха като ослепителната светлина на звездите. Тънките му устни се помръднаха, докато говореше. Гласът му звучеше мек, като сладко червено вино. "Колко хубаво. И аз те искам." Сега вече Саманта загуби самообладание. Тя веднага извърна глава към прозореца. Не смееше повече да гледа Франсис