Добре тогава, Саманта потисна хаотичните си мисли и се усмихна спокойно на Йосеф. "Млади човече, не знаеш ли, че съм пълна скръб във всичко от малка, но винаги съм била най-добрият боец и пакостник сред връстниците си?" Франсис нетърпеливо се намеси: "Добре. Хайде да си починем." След това заповяда на Йосеф: "Заведи този човек в Южната планина и ти ще отговаряш за разпита му. Не идвай да ме виждаш