Франциск беше зашеметен от въпроса на Велма и несъзнателно се обърна да погледне Саманта. Саманта държеше близалка в устата си, с една ръка в джоба и другата, прибираща косата до загорелите ѝ бузи зад ухото. В единадесет часа сутринта слънчевата светлина блестеше през клоните на дърветата и се разпръскваше по красивото ѝ лице. Кожата ѝ изглеждаше по-загоряла и нежна, по-мека от всякога. Очите на Ф