Маркъс Очите ми не се откъснаха от лицето ѝ от момента, в който се прокашля и аз се обърнах да я погледна. Седях на единствения диван, който имаше в стаята, доста малко, но удобно пространство. Тя стоеше там, твърде зашеметена, за да каже дори дума. Устоях на порива да сведа очи към първото нещо, което забелязах, когато я погледнах. Мамка му, Мелиса стоеше на вратата, облечена с полу-потник, който