След пет години. Летищният терминал току-що беше обявил пристигането на самолета. Съвсем скоро група пътници излязоха от проверката за сигурност. "Мамо, горещо е. Искам сладолед." Невинният глас на дете се чу, докато Себастиан Джийнс държеше ръката на майка си. Той премигваше с черните си очи, които бяха насълзени. Шарън погледна безпомощно сина си. Жалкият му израз я накара да се поддаде, въпреки че знаеше, че той се преструва. "Можеш да си купиш само един." Тя извади банкнота от портфейла си и му каза: "Върни се, след като си го купил. Ще те чакам точно тук." Шарън влачеше багажа. "Разбрано! Моя почтена майко!" Себастиан изпрати на майка си въздушна целувка, преди да започне да тича, стискайки здраво банкнотата в ръката си. Шарън дори не успя да го помоли да не бърза. В този момент телефонът ѝ звънна. "Ало? Райли? Да, вече се върнах... добре, ще взема такси до там сега." Беше обаждане от най-добрата ѝ приятелка, Райли Гейбриъл. В миналото Сали, Райли и тя бяха в едно и също общежитие по време на университета. Те бяха страхотни приятелки и трите почти винаги бяха виждани заедно. Дори се бяха заклели да бъдат пазителки една на друга. Обаче по време на сватбата, която се състоя преди пет години, Шарън видя истинското лице на Сали. Това отбеляза края на връзката им. Само Райли се отнасяше към нея искрено. През годините, когато тя отсъстваше, и двете поддържаха връзка чрез телефонни разговори. В момента тя се беше върнала и Райли я беше помолила да заведе сина си да остане при нея. След като Шарън приключи разговора, тя случайно видя новините, които се излъчваха на голям екран, окачен високо отпред. На него пишеше: "Младият господар Закари и г-жа Закари ще празнуват петата си годишнина от сватбата на 26-ти." Новината насълзи очите ѝ. 'Г-жа Закари? Той наистина се ожени за Сали!' Пет години бяха минали за миг. Тя никога нямаше да забрави унижението, което претърпя онази година! Онази година, в нощта на рождения ден на Хауърд, Сали я беше напила и я беше изпратила в хотел. Дори ѝ беше казала, че Хауърд ще я чака в хотела. Въпреки това Сали я предаде по време на сватбата и дори ѝ открадна съпруга! С нейното завръщане тя беше решена да получи справедливост! "Хей, хлапе, защо не гледаш къде вървиш? Чие дете е това?" чу се рев от недалеч. Шарън бързо се съвзе и се обърна. Гледката я стресна. Беше синът ѝ. Малкото дете държеше сладоледа, който току-що беше купило. Може би беше твърде щастлив и случайно се беше блъснал в някого, докато тичаше обратно. Сали бързо отиде и придърпа сина си към себе си. Тя погледна панталоните на човека, които сега бяха изцапани с голямо петно сладолед. Това я накара да се почувства виновна. "Извинявайте, извинявайте. Детето ми тичаше твърде бързо. Позволете ми да ви помогна да го избършете," каза Шарън, докато изваждаше кърпички и помогна на човека да го избърше. Тя току-що беше започнала да помага на човека да избърше петното, когато той внезапно сграбчи Шарън. Впоследствие над главата ѝ се чу дълбок и студен глас: "Какво, по дяволите, се опитваш да направиш?" Шарън беше вцепенен от гласа. Подсъзнателно тя вдигна глава и срещна студените, черни очи на мъжа. Трябваше да си поеме дълбоко дъх, преди най-накрая да успее да различи външния вид на мъжа. В този миг Шарън си помисли, че вижда неща. Красивото лице пред нея изглеждаше като... уголемена версия на сина ѝ. Изведнъж тя беше зашеметена от гледката и се почувства напълно изненадана. "Свърши ли с оглеждането?" Мъжът отблъсна ръката ѝ и каза с безразличен тон. Шарън успя да се съвземе, но дълбоко в себе си беше изумена. 'Този мъж, може ли да е бащата на сина ми? 'Не... как е възможно да се случи такова съвпадение в света? Как мога толкова лесно да се сблъскам с бащата на сина си? 'Е, синът ми прилича на него, но само по определени начини.' Това си помисли тя. Лицето ѝ придоби извинителна усмивка. "Наистина съжалявам за това. Защо не ви компенсирам с малко пари? Или може би мога да ви купя нов чифт панталони?"