Натовареният работен ден приключи и Шарън се запъти към дома си. Чувстваше се леко уморена. Райли приключи работа по-рано от Шарън, затова й помогна и взе Себастиан от детската градина. "Върна ли се? Всичко ли беше наред в първия ти работен ден?" попита Райли. Шарън я погледна. "Защо не ми каза, че семейството на Закари притежава Central Corporation?" "Това значи, че си се сблъскала със Саймън? Как беше? Не е ли красавец?" Шарън я изгледа безмилостно. "Какво общо има това, че е красавец, с мен? Той е чичо на Хауърд!" "И какво от това! Не всеки може да влезе в Central Corporation. Трябва да си щастлива, че са те наели, независимо чий чичо е той. Страхуваш ли се, че ще помогне на Хауърд и ще ти създаде проблеми?" Шарън се намръщи. Не беше притеснена заради това. Просто не искаше да има нищо общо с никого от семейство Закари. В този момент Себастиан излезе от стаята си, хванал се за стомаха. "Мамо, боли ме стомахът." Шарън го чу и бързо го дръпна пред себе си. Докосна стомаха му. "Какво има? Да не си ял нещо лошо в детската градина?" Себастиан поклати глава. "Не знам." Малкото му лице беше леко бледо, а челото му беше обляно в студена пот. Шарън познаваше добре сина си. Нямаше да издаде звук, ако не го болеше много. "Сега ще те заведа в болницата." Райли също се разтревожи и бързо взе ключовете за колата. "Ще ида да запаля колата." Двете заведоха Себастиан в болницата. Лекарят прегледа Себастиан, преди да погледне Шарън и да попита: "Казахте ли, че току-що сте се върнали от държавата М вчера?" "Да." Шарън кимна. "Тогава е ясно. Няма голям проблем с детето. Някаква развалена храна просто му е причинила диария и болки в стомаха. Ще му предпиша лекарства." Шарън въздъхна с облекчение. "Благодаря, докторе." Шарън взе рецептата и веднага се отправи към аптеката, защото трябваше да даде лекарството на сина си веднага. От друга страна, Райли остана в отделението, за да се грижи за малкото дете. Не след дълго Шарън стигна до аптеката. Обаче, точно когато се канеше да се върне, видя изненадващо познат силует, когато зави. Тя се обърна и погледна коридора срещу нея. Видя Сали на доста голямо разстояние от нея! Въпреки че не се бяха виждали от пет години, тя все още можеше да разбере, че това е тя, с един поглед! Сали, която някога беше най-добрата приятелка на Шарън, й открадна сватбата и дори открадна мъжа й. Как можеше Шарън да я забрави? Сали говореше с лекар, облечен в голяма бяла престилка. Шарън не можеше да чуе разговора им, но жестовете им бяха интимни. Тези, които не знаеха, щяха да си помислят, че са двойка. "Възможно ли е Сали да изневерява на Хауърд?" Шарън фиксира погледа си върху лекаря и го погледна с остър поглед. "Защо този мъж отстрани изглежда по същия начин като... мъжа, който беше на снимката по време на сватбата!" Тялото на Шарън се запъна. В ума си тя искаше да хване този мъж и да го разгледа по-отблизо. Изведнъж човешка стена я блокира отпред. Чу се дълбок мъжки глас: "Шарън?" Тя вдигна глава и видя лицето на Саймън. Последният много приличаше на сина й. Отново тя беше разсеяна, но много нетърпелива да хване лекаря. Тя отблъсна Саймън и щеше да отиде натам. Обаче силуетът срещу коридора вече не се виждаше. "Сали и лекарят са изчезнали!" "Кого търсиш?" попита Саймън, когато я видя да изглежда притеснена. Шарън се почувства раздразнена. "Те избягаха!" Тя се опомни едва когато осъзна, че Саймън я гледа. Той беше нейният началник и тя не трябваше да бъде толкова невъзпитана. Затова тя сведе поглед, за да скрие емоциите, които се таяха в очите й. "Може би съм видяла грешен човек." "Болна ли си?" Саймън я видя да държи лекарства в ръката си. Погледът й остана сведен. "На сина ми не му е много добре, затова го доведох тук, за да го прегледат", каза тя, преди да вдигне глава, за да го погледне. След това повдигна контра-въпрос: "Какво правите тук, президент Закари?" След като я чу да споменава сина си, Саймън си спомни инцидента на летището. "Това малко хлапе е невинно, но упорито. Да не говорим, че е горд в същото време. Като го гледам, ме обзема познато чувство." Той присви очи и погледна дамата пред себе си с остър поглед. В него се таеше чувство на подозрение. "Какво му е?" Без да знае, той попита за състоянието на малкото хлапе. Шарън не се замисли много за това: "Боли го стомахът заради развалена храна. Лекарят вече му предписа лекарства." Саймън чу това и интересът му да дразни майката беше събуден. "Ще бъде добре, ако яде по-малко сладолед." Шарън вдигна очи, за да погледне тънките устни на мъжа, които сякаш бяха образували лека усмивка. "Какво има? Външният му вид го кара да изглежда сякаш се усмихва, а всъщност не е. Това го кара да изглежда още повече като сина ми!" И така, тя започна да се взира в мъжа разсеяно, без да мига с очи. Красивото лице на мъжа се приближи до ухото й и той каза с дълбокия си, привлекателен глас: "Знаеш ли, че е много опасно да гледаш мъж с такъв поглед?"