Чувайки внезапно гласа на Хауърд, Шарън беше зашеметена. Сцени от сватбата им в онзи ден започнаха да нахлуват в съзнанието ѝ. Жестокостта на Хауърд и липсата му на вяра в нея бяха накарали Шарън да се почувства доста разочарована. Хауърд постави пакет документи на бюрото в офиса. Свел глава, той видя дамата, която седеше на стола. Изражението му се промени към по-лошо и зениците му се свиха. "Ти... Шарън?!" Появата ѝ го изненада. "Тя се е върнала?" Шарън не издаде звук. Вместо това, Саймън, който седеше на директорския стол, хвърли интригуващ поглед към двамата. "Какво има? Познавате ли се?" "Съвсем не!" Звучеше почти сякаш Шарън беше отговорила, без да се замисли. Хауърд помълча за момент, преди да издаде студен смях. "Наистина не се познаваме. Шарън, която някога познавах, почина преди много време." Шарън най-накрая вдигна поглед и го изгледа ядосано. Двамата си размениха погледи и атмосферата се напрегна. В крайна сметка Шарън успя да се овладее. Беше първият ѝ ден, в който се отчиташе пред компанията. Нищо добро нямаше да излезе, ако се сбиеше с Хауърд. Тя сви устни и се обърна. Направи се, че изобщо не го познава. "Коя е тя, чичо?" Хауърд продължи да я гледа. "Защо е тук?" Саймън отдавна беше започнал да обръща внимание на реакциите и на двамата. Въпреки това, той се държа така, сякаш не знае нищо и каза слабо: "Тя е новоназначеният дизайнер на нашата компания." "Дизайнер? Тя има ли такива способности сега?" "Минаха пет години, откакто се видяхме за последно, но тя е все същата като онази година." Хауърд си беше помислил, че Шарън ще живее нещастен живот. Никога не беше очаквал, че тя ще живее живота си по-добре от преди. Тя беше дори по-очарователна сега. Хауърд тайно стисна юмруци. "Можеш да си тръгнеш, ако няма нищо друго." Саймън взе документите, които Хауърд беше дошъл да достави. Хауърд отмести поглед. Напрегнатото му изражение показваше, че се сдържа да не направи нещо. Въпреки това, той не каза нищо повече и просто кимна на Саймън, преди да направи големи крачки, за да напусне сцената. Чувайки, че стъпките на Хауърд вече са по-далеч, тревожността на Шарън най-накрая се облекчи. Тя не беше очаквала новият ѝ шеф да бъде чичо на Хауърд. "Просто... Саймън изглежда най-много на 30 години." Дълбоко в себе си тя все още се чувстваше развълнувана. Въпреки това, с спокойно изражение, тя каза: "Президент, мога ли да се върна на работа?" Очите на Саймън помръкнаха, докато я поглеждаше. "Върви." Той можеше да види нотка на безпомощност в очите ѝ. Изглежда, че разследването на Франки е било точно на място. Тя беше бившата приятелка на племенника му. Шарън напусна офиса на президента и се отправи към асансьора разсеяно. Въпреки това, на един от ъглите, ръка внезапно се протегна и я дръпна настрани. "Ах..." Тя извика тихо. Този човек веднага закри устата ѝ и насила я завлече на пусто място, преди да я пусне. "Хауърд? Какво мислиш, че правиш?" Тя се бореше да се освободи. След като научи самоличността на човека, който я беше отвлякъл, тя беше раздразнена. Хауърд се приближи към нея. "Аз трябва да питам това. Защо все още имаш лице да се върнеш? Какво кроиш, като влизаш в Central Corporation?" Шарън не отстъпи. Тя вдигна глава, за да го посрещне. "Не чу ли сам по-рано. Сега съм дизайнер в Central Corporation. Без съмнение, тук съм, за да работя. За какво друго бих била тук?" "Работа? Хм... Боя се, че имаш друг мотив!" Той хвана брадичката ѝ, докато се приближаваше към нея. "Тук ли си, за да съблазниш чичо ми?" Очите на Шарън станаха строги, докато отблъскваше ръцете му и вдигна ръка, за да му удари плесница. "Хауърд! По-добре не говори глупости, иначе ще те обвиня в клевета!" Хауърд беше бесен от ярост, че беше ударен от Шарън. "Не си ли дама, която прави нещата подмолно? Защо да се правиш на невинна и до днес?" "Хауърд, можеш да избереш да не ми вярваш, но не можеш да ме унижаваш! Трябваше ти само една дума от Сали, за да ѝ се довериш напълно. И така, защо не можеш да ми се довериш?" Тя знаеше, че Хауърд я ругае заради снимката от онази година. "Също така, вярваш ли, че тези снимки са истински? Замислял ли си се някога защо тези снимки бяха показани на сватбения ни ден?" Изражението на Хауърд беше ужасно, докато я гледаше. Той се колебаеше дълбоко в себе си, но все още отказваше да ѝ повярва. "Смееш ли да се закълнеш, че никога не си ме предавала?" Шарън се отказа, докато го гледаше спокойно. "Независимо дали вярваш или не, между нас вече няма нищо," каза тя, преди бързо да го подмине, за да напусне сцената. Едва по-късно тя научи причината, поради която Хауърд имаше толкова млад чичо. Това беше, защото директор Закари имаше син, когато беше в много напреднала възраст. Той беше почти на 50 години, когато имаше най-малкия си син, Саймън Закари. Само ако беше разбрала по-рано. Тогава нямаше да дойде в Central Corporation, за да работи.