В кабинета Дъглас държеше бастун с драконова глава и седеше на червен дървен стол. Срещу него седеше Саймън. Баща и син наистина говореха за Шарън. Костеливите пръсти на Саймън държаха полуизпушен цигарен фас. Сред дима ясно очертаното му лице изразяваше неуловимо чувство. Той присви леко очи, когато чу заповедта на баща си. "Татко, тя е жена, която е родила детето ми. Няма да е лесно да го направ