Сърцето на Джейн все още биеше лудо, но преди да успее да си отдъхне, внезапно осъзна, че мъж, когото не познава, я е прегърнал интимно през кръста. – Аааах… – запаничи се Джейн. През целия си живот единственият мъж, който я е прегръщал толкова интимно, беше по-големият ѝ брат. Никой друг не я беше докосвал така досега, дори… той. Изражението на Хейдън Сорос помръкна и той протегна другата си ръка, за да запуши устата на Джейн. – Замълчи! Какво е това викане? Ти си толкова странна, жено! Повечето хора неволно биха изпищяли, когато падат, но ти си изключение. Не издаде нито звук, докато падаше, така че защо, по дяволите, крещиш сега? – М-м-моля… Пусни ме. Хейдън забеляза колко подозрително заекваше тя и тогава нещо щракна в съзнанието му. – Хей, да не би да крещиш само защото те прегърнах през кръста, а? – Хейдън видя как жената в ръцете му веднага пребледня, и не успя да сдържи ъгълчето на устата си от потрепване. – …Значи уцелих право в целта, а? – Той помисли малко, преди да ѝ се усмихне странно. – Хей, госпожо, да не ми казваш, че никога досега не си била държана от мъж така? Хейдън намираше реакциите ѝ за очарователни. Когато видя колко червени са корените на ушите ѝ, нещо му хрумна и той садистично притисна още по-силно ръката си около кръста на Джейн. Шуууш! Хейдън видя как цялото ѝ лице се зачерви за миг, сякаш беше открил нов континент… Да си помисли човек, че в днешно време все още има жени, които се изчервяват така само защото мъж ги прегръща през кръста! Колко очарователно! Колко рядко! Хейдън просто не беше на себе си от вълнение. Той нарочно притисна кръста на Джейн с ръката си около нея, но всичко, което усети, беше плат. Това го обърка и той не беше готов да позволи на учтивостта да застане на пътя на любопитството му. – Какво правиш?! Джейн се бореше и отблъсна Хейдън. Междувременно Хейдън гледаше Джейн в шок. – Твоят кръст… – Той не знаеше какво да каже. Това, което докосна току-що, наистина ли беше кръстът на нормална жена? Хейдън винаги се е смятал за дамски угодник, с почти хиляда любовници в миналото. Миналите му афери включваха много международни модели и знаменитости, но кръстът, който току-що докосна, беше дори по-тънък от най-тънкия на предишните му приятелки. Беше толкова тънък, че можеше да обхване по-голямата част от него с една ръка! – Ти… – Той искаше да каже: – Затова ли носиш толкова много дрехи в такъв горещ ден. – Въпреки това, той погледна ушите ѝ и видя, че тази жена пред него явно се преструва на безразлична, въпреки че е в силна болка. Погледът ѝ беше изпълнен с негодувание и самоподценяване и изведнъж той не можа да каже нищо. Много години по-късно Хейдън все още не можеше да забрави погледа на Джейн в този момент. В момента обаче той все още не можеше да разбере как нечий поглед може да бъде едновременно толкова горд и толкова кротък, перфектно смесвайки две напълно противоположни емоции наведнъж. Какво ли се е случило с тази жена, за да ѝ даде аурата на два полюса, слети в един противоречив? Джейн отблъсна Хейдън и се втурна да бяга. Тя обаче не можеше да бяга много бързо и едва беше направила две крачки, преди да се спъне и да падне. Въпреки това, тя просто се изправи отново, сякаш нищо не се беше случило, хващайки се за стената за опора, докато се опитваше да постави възможно най-голямо разстояние между себе си и Хейдън. Съзнанието ѝ беше в хаос в момента… сякаш някой беше открил най-унизителната ѝ тайна. След като беше освободена от затвора, тя просто искаше спокоен и тих живот. Искаше ѝ се само достатъчно храна и място за спане, да може да се издържа и да спести малко пари, за да се премести в Ерхай, далечно езеро. Там щеше да може да види бистрите води и синьото небе, които никога не можеше да види в затвора. Не можеше да понесе повече драма. Хейдън искаше да ѝ помогне, но ако дори се опиташе да я настигне, жената щеше да реагира така, сякаш е преследвана от чудовище, влачейки тялото си с ръце по стената жалко. Хейдън нямаше друг избор, освен да забави темпото. В стая 606 Джейн почука на вратата и влезе вътре. Веднага щом влезе в стаята, тя усети зловещата атмосфера вътре. Под приглушеното осветление тя видя няколко клиенти, седнали на дивана, заобиколени от няколко модела. Имаше само едно чисто и невинно изглеждащо момиче, което стоеше самотно пред кристалната маса в стаята. Джейн познаваше това момиче. Тя беше новопостъпила служителка на име Сузи Томпсън. Тя беше съквартирантка на Джейн и студентка в университет S. – Джейн… – Сузи внезапно извика името на Джейн със сълзи в гласа. Джейн подскочи в шок, всеки мускул в тялото ѝ мигновено се напрегна. Седемте или осем чифта очи веднага се обърнаха към Джейн, така че тя просто трябваше да се стегне, казвайки: – Аз съм чистачката. Повикаха ме тук, за да помогна с почистването. – Веднага щом проговори, всички чуха дрезгавия ѝ глас. Останалите в стаята се намръщиха с досада. Джейн работеше в East Emperor от три месеца, така че знаеше да говори по-малко и да работи повече. Тя беше просто чистачка, така че дори и да не харесваха гласа ѝ, никой наистина нямаше да я накаже за това. Ситуацията на Сузи тук обаче явно надхвърляше познанията на Джейн, така че нещата можеха да се влошат, ако Джейн безразсъдно се опиташе да се намеси. През цялото време Джейн държеше главата си наведена и обикаляше около Сузи, насочвайки се към прилежащата баня. VIP стаите бяха с прилежащи бани, всяка оборудвана с всички необходими почистващи инструменти в специално определен шкаф, за да не развалят естетиката на банята. Джейн излезе от банята с моп и кофа. Тя просто държеше главата си наведена, докато чистеше, пренебрегвайки всички умолителни погледи на Сузи. Трите години, които прекара в затвора, я научиха да не играе герой, когато не можеше да си го позволи, и винаги да знае мястото си. В противен случай само едно щракване с пръст на влиятелен човек можеше да я отведе до съдба, по-лоша от смъртта. Тя не беше Сузи Томпсън. Сузи беше бедна, но все още имаше родителите си и дори беше студентка в университет S. Междувременно Джейн не беше нищо повече от бивша затворничка! Тя не беше нищо. Не можеше да понесе повече мъчения или страдания и определено не можеше да си позволи да помага на никого другиго. – Можеш да си тръгнеш, след като изпееш тази песен – каза един от мъжете на Сузи. Джейн повдигна глава тайно и видя Сузи да си хапе устната, сякаш беше крайно унизена. – Аз няма… Джейн внезапно изпусна мопа си и той се плъзна по обувките на Сузи, като я шокира и я накара да забрави какво щеше да каже. Тя погледна Джейн. Джейн повдигна глава и се извини. – Съжалявам, случайно минах с мопа по обувките ти. Изглеждаше като случайна малка обиколка в дискусията, но привлече вниманието на другите мъже в стаята. Джейн чу Сузи да казва ядосано до ухото си: – Аз не съм модел или домакиня тук. Няма да пея! Аз съм просто служител, който трябва да им сервира чай! Джейн беше изпълнена със съжаление сега, достатъчно, за да ѝ се прииска да се убие… Имаше някои хора, на които можеше да помогне, но имаше и такива, на които не можеше да се помогне. Джейн не знаеше защо Сузи е направила този избор, но ако Джейн беше на нейно място, нямаше как да обиди тези богати млади господари заради песен. Всеки, който можеше да си позволи VIP стаите в East Emperor, трябваше да има връзки на високи места, така че как биха могли да толерират такова неподчинение от обикновен служител? Сузи напълно ги беше неуважила. Нямаше как да се отнесат леко с нея сега. Тези богати млади мъже бяха виждали всякакви жени. Тъй като Сузи изглеждаше красива и невинна, те само я помолиха да изпее песен като извинение, за да я пуснат да си тръгне. Ако Сузи беше достатъчно послушна, за да се съобрази, тези млади мъже нямаше да ѝ създадат повече проблеми. Изглежда, че опитът на Джейн да помогне на Сузи е бил напразен. Всичко, което получи в замяна, беше нежелано внимание от гостите. Джейн си помисли: „Трябва просто да почистя това бързо и да си тръгна, докато мога. Колкото по-дълго остана тук, толкова по-вероятно е нещата да се объркат. Опитах се да помогна на Сузи току-що, но може би съм обидила гостите в тази стая в резултат на това и тогава ще бъда въвлечена в нейните бъркотии. Трябва просто да напусна тази стая възможно най-скоро. – О? Доста си достойна, нали? – Този път беше самодоволен глас, който проговори. – Няма да пееш? Добре, тогава изпий тази бутилка вино на масата тук и можеш да си тръгнеш. – Няма да пия! Аз не съм от домакините, които трябва да пият с вас! – Хахаха, няма да пиеш? – Самодоволният глас се засмя. – Не мисля, че имаш право да отказваш тук. Всеки, който работи в East Emperor, било то обикновен служител или дори чистачката, трябва да се подчинява на всяка дума на клиента. Нали така? В момента, в който Джейн чу този самодоволен глас да споменава „чистачката“, тя изведнъж почувства лошо предзнаменование. В следващата секунда предчувствието ѝ се оказа вярно. – Хей, ти там. Да, ти, чистачке. Не си ли съгласна?