Уендел излизаше от дома си вечерта, когато забеляза, че вратите на имението отсреща са отворени и кола влиза. Това не би го изненадало, ако къщата не беше празна от около девет години. Само пазачи идваха и си отиваха през уикендите.
"Хммм." каза Уендел, "Кембъл се върнаха ли?"
При мисълта за Кембъл, Уендел се присмя. Спомни си, че дъщеря им беше хлътнала по Евън още в гимназията. Тя стана толкова
















