"Скъпа, ако той не те оценява, значи не те заслужава," каза доктор Уилям Скот. "Радвам се, че си стигнала до това решение." Уилям и Елеонор Скот прегърнаха плачещата си дъщеря в семейното имение на Скот. "Обичах го, тате, мамо. Как ми се искаше да не се стига дотук -" изрази Шантел, но майка ѝ я прекъсна. "Но по-важното е, че трябва да обичаш себе си," предложи Елеонор. Когато Шантел се отдръпна от родителите си, баща ѝ предложи: "Време е да поставиш себе си на първо място, моя мила Шанти." "Когато се омъжи за Еван, ти загуби себе си - мечтите и стремежите си. Знам, че обичаше Еван, но има повече в живота от това момче." Уилям повдигна брадичката на Шантел и предложи: "Ти заслужаваш повече." Ако беше преди две години, Уилям би искал Еван за зет, но откакто Шантел се омъжи за него, той видя тъгата ѝ. През първите няколко месеца от брака им дъщеря му все още беше във възторг от това, че е с Еван. Но с течение на месеците той виждаше копнежа на Шантел да бъде обичана. Напоследък тя плачеше по-често. Беше отслабнала толкова много и никога не се интересуваше от нищо друго, освен да следва Еван навсякъде. Болеше Уилям да вижда дъщеря си по този начин. Шантел никога не е страдала от липса на любов. Всички около нея я обичаха! Това, че дъщеря му се чувства толкова нежелана - че започва да се съмнява в себе си, нарани Уилям най-много. Той отдавна молеше Шантел да се разведе, но тя винаги настояваше, че бракът им се подобрява с всеки изминал ден. Разбира се, това не беше това, което той виждаше. Най-накрая щяха да се разделят. Не го интересуваше кой е инициирал раздялата. Най-важното беше как дъщеря му ще бъде свободна да живее живота си. Той настоя: "Да напуснем този град. Да се преместим там, където можеш да се занимаваш с медицина." Уилям се усмихна и предложи: "Стани хирург като мен." Според Уилям, да отведе Шантел беше най-доброто решение. Дъщеря му може да изглежда силна в момента, решила да се раздели, но той добре знаеше, че Еван е нейната слабост. Тя лесно можеше да се върне в обятията му и това не беше, защото дъщеря му нямаше мозък. Тя беше твърде влюбена в Еван и това замъгляваше преценката ѝ. Шантел въздъхна и се замисли. След известно време тя слабо отговори: "Добре, тате. Съгласна съм с плановете ти." "Радвам се, че одобряваш," отговори Уилям. "Тогава с майка ти ще се подготвим за всичко. Ще пусна къщата за продажба. Не искам да се връщаме тук, дори ако това означава да прекъсна приятелството си със семейство Томпсън." "Но, тате. Това би означавало - работата ти?" попита Шантел. "Ще напусна болницата "Сейнт Доминик" като техен директор. Ще продам акциите си в университета. Лесно мога да си намеря работа другаде, като най-добрия кардиохирург в света," предложи Уилям. "Не се притеснявай, скъпа. Аз ще се погрижа за теб." "Имам един град наум. Уорлингтън. Там имат най-доброто обучение за хирурзи," разкри той. "Веднага щом намеря дом, ще те изведа от Роуз Хилс." *** Дните минаваха. "Господин Томпсън, сър. Много съжалявам, но майка ми беше приета в болницата заради пневмония онзи ден. Може ли да ми бъде позволено да прегледам документите в болницата?" попита Джеймс, асистентът на Еван. "Ще си взема лаптопа." "Ще си вземеш лаптопа в болницата?" Еван се облегна назад и въздъхна. Най-накрая разбра защо асистентът му е толкова изтощен напоследък. Той поклати глава и предложи: "Вземи си два дни почивка и се погрижи за майка си. Ще помоля Шърли да покрие работата ти. Наспи се както трябва, докато си в почивка." Очите на Джеймс светнаха. Той бързо се поклони и каза: "Благодаря ви, господин Томпсън. Много ви благодаря. Ще дам на Шърли моите препоръки." Еван махна с ръка на асистента си, казвайки: "Върви. Погрижи се за майка си." "Господине, тъй като ми позволихте да си взема отпуск," каза Джеймс. "Мога ли да ви препоръчам също да се наспите добре?" Еван замръзна. Толкова ли беше очевидно как се бори да си почине от много нощи? Той погледна към личната си стая до офиса и ахна. Може би се нуждаеше от добър сън - у дома, в същия дом, който споделяше с Шантел. Отново си пое дъх, знаейки, че най-накрая е време да се справи с развода. Еван все още не се беше връщал у дома повече от седмица. Беше минало времето, което беше дал на Шантел. "Дали вече е подписала документите за развод?" Имаше само един начин да разбере. Той се обърна към Джеймс и каза: "Прав си. Благодаря ти, Джеймс." "Няма за какво, сър. Лека нощ," каза Джеймс, преди да напусне офиса на главния изпълнителен директор. *** "Госпожо Шоу? Имам няколко дрехи от офиса, които трябва да се изперат. Моля, погрижете се за тях," каза Еван веднага щом влезе във вилата. "О, боже мой. Господин Томпсън, прекалено много сте стояли в офиса. Използвали сте всичките си резервни дрехи!" каза госпожа Шоу. "Вечеряли ли сте? Мога да приготвя нещо много бързо." Когато госпожа Шоу предложи да му приготви вечеря, той се намръщи и попита: "Шанти не ми ли приготви вечеря?" Разбира се, той даде на Шантел документите за развод, но тя винаги се грижеше за нуждите му, дори когато се караха. Фактът, че не беше приготвила вечеря, беше изненадващ за него. Госпожа Шоу беше изненадана от разпитването на Еван. Тя сви вежди и попита: "Но, сър, нали се развеждате? Тя си тръгна три дни след като вие и госпожицата се скарахте в хола миналата седмица." Веднага госпожа Шоу наведе глава, казвайки: "Съжалявам, че се намесвам. Гласовете ви бяха толкова силни, че беше трудно да не слушам." "Разбирам." Еван се намръщи. Не можеше да повярва. "Тя си тръгна?" "Да, сър. Тя е оставила някои документи на нощното ви шкафче," разкри госпожа Шоу. Еван пропусна вечерята изцяло. Отиде направо в спалнята и видя документите, точно както беше разкрила госпожа Шоу. Когато се приближи, разбра, че това е споразумението за развод. Той беше изненадан, че Шантел го е подписала, дори без да прави драма. Тя не отиде в офиса му. Не му се обади и не му изпрати никакви съобщения тези последни няколко дни. Еван също не получи обаждане от баща си, което означаваше, че семейството му не е научило за решението му да се разведе с Шантел. Еван взе двуцветния венчален пръстен, който беше предназначен за Шантел. Неволно разгледа пръстена на пръста си и промърмори: "Тя го е подписала. Наистина го е подписала." Веждите му се събраха. Еван си помисли, че ще се почувства облекчен, но защо се чувстваше сякаш гърдите му са тежки? Той се канеше да свали венчалния си пръстен, когато откри друг документ под споразумението за развод. Той го вдигна и разпозна, че е писмо, адресирано до него. Лениво отвори писмото и го прочете. [Мой скъпи Еван...] Тежестта на гърдите на Еван се усещаше по-силно с всеки ред от писмото. Шантел разказваше за годините, когато бяха млади. По някакъв начин това напомни на Еван колко близки бяха тогава. Накрая очите му се спряха на последните думи, които изглежда бяха написани като продължение. Те гласяха: [Между другото, аз задрасках издръжката и я контраподписах. Както казах в текста си, не е нужно да ми даваш никакви пари. И съжалявам за снимката, която ти изпратих. Просто си помислих, че трябва да знаеш.] Той повдигна вежди и се зачуди: "Съобщение? Тя е изпратила съобщение?" На Еван му се стори странно, защото никога не беше получавал нито едно съобщение от нея.