Себична ли? Да, това беше вярно. Защото обичаше Еван толкова много. Несигурна? Как да не бъде? Знаейки, че Никол Лайвли е на една ръка разстояние, несигурността на Шантел нарастваше. Шантел и Еван имаха относително спокоен брак повече от година. Не беше плодотворен или романтичен – мечтаният брак, за който тя копнееше, но поне бяха цивилизовани. От време на време прекарваха качествено време като семейна двойка. От време на време правеха любов. Шантел можеше да каже, че Еван се е опитвал. Обаче, преди шест месеца, тя получи анонимно съобщение, което я уведомяваше за завръщането на Никол Лайвли. Тя стана параноична. Продължаваше да рови, вбесявайки Еван с постоянните си разпити и шпиониране. Той започна да повдига въпроса за развод. В крайна сметка, който и да ѝ даваше улики, ѝ изпрати снимки на Еван и Никол заедно, обядвайки или я водеше до луксозна жилищна сграда. Тогава Шантел се зае да разбере къде живее Никол. И когато разбра, че Еван плаща за апартамента, тя нахлу в жилищната сграда и каза на Никол какво мисли. Шантел се погрижи всички в сградата да знаят, че Никол е любовница! Естествено, Еван разбра за това. Така се стигна до най-забележителния им спор, във всекидневната на вилата им. И така, да, тя беше себична и несигурна, но всичко това беше заради любовта ѝ към Еван. Това, което нарани Шантел най-много, обаче, бяха думите на Еван. „АЗ НЕ ТЕ ОБИЧАМ! Никога не съм те обичал!“ Тя си помисли, ако няма нито грам обич към нея, тогава защо? Защо би я докоснал? Тя се осмиваше, все още седейки на пода. Тя промърмори: „Предполагам, че съм просто удобният партньор.“ „Разбира се, Шантел. Ти вече знаеш това“, добави тя. Еван никога не ѝ беше казвал, че я обича. Дори не беше казал, че я харесва. Тя беше просто някой, за когото баща му го беше принудил да се ожени. Шантел се изправи от пода, когато осъзна, че прислужниците я гледат. „Сигурно са чули. Колко срамно. Колко жалко.“ Тя взе документите за развод и отиде в господарската спалня. Тогава прочете условията на договора. За да освободи Еван, тя ще получи десет милиона долара като издръжка. Шантел остави документа настрана и застана пред огледало в цял ръст. Гледайки петното на лицето си, торбичките около очите си и слабата си фигура, тя промърмори: „Колко жалко.“ Преди да стане госпожа Томпсън, тя някога беше най-търсеното младо момиче в колежа. Не можеше да преброи броя на мъжете, които ѝ признаваха любовта си, но тя избра да бъде с мъж, който не я обичаше. „Колко жалко.“ Тя си каза. „Шантел, ти си толкова жалка!“ Справедливо е да се каже, че любовта може да превърне човек в глупак. Шантел беше само на двадесет и две години. Завърши като отличник на випуска си по биохимия, завършвайки степента си за седем семестъра. Не трябваше да бъде някой, който се чувства необичан и нежелан. Тя беше предопределена да бъде нещо повече! След като завърши колежа, тя беше толкова обсебена, знаейки, че Никол е наблизо, че дори не помисли за себе си или за кариерата си. Винаги е искала да стане лекар – хирург, но това би означавало да напусне града, за да учи медицина – позволявайки на Никол да вижда съпруга ѝ свободно! Така тя се отказа от тази идея. След като се огледа в огледалото, Шантел се огледа в стаята. Погледът ѝ се спря на портрета на нея и Еван. Това беше снимка от сватбения им ден. Тя забеляза колко щастлива е била. Очите ѝ блестяха на снимката, но когато погледна лицето на Еван, сърцето ѝ се сви. На тази снимка имаше само болка в изражението на Еван. Вина обзе я. След известно време тя се засмя. Вид смях, който беше смесен с нещастие. Наистина, тя беше жалка. Тя беше виновна, че се е омъжила за Еван против волята му. Ако беше казала „не“ тогава, той щеше да бъде свободен да избира и тя нямаше да бъде в толкова жалко състояние. Шантел не знаеше колко дълго е размишлявала върху решенията си в живота, но преди да заспи тази нощ, тя призна: „Прав си, Еван. Прав си. Аз съм виновна за това.“ *** „Госпожо Томпсън, вечеряйте. Почти не сте яли два дни“, г-жа Шоу, домакинката им, влезе през вратата, принуждавайки Шантел да се изправи от леглото. Шантел не знаеше как, но се справи само с вода и хляб в продължение на два дни. Толкова депресирана беше станала, след като Еван ѝ даде документите за развод. „Донесох ви вечерята вместо това, за да не трябва да излизате“, каза г-жа Шоу. Г-жа Шоу настоя Шантел да яде. Тя не си тръгна, уверявайки се, че Шантел е напълнила стомаха си. След като Шантел изяде половината от чинията си, тя се усмихна и каза: „Г-жо Шоу, благодаря ви, че се грижите за мен. Благодаря ви, че сте мой постоянен спътник тук у дома, но -“ Думите заседнаха в гърлото ѝ и тя заплака, казвайки: „Страхувам се, че трябва да си тръгна. Страхувам се, че съм се натрапила твърде много в живота на Еван, че той ме мрази -“ „Шшш. Госпожо Томпсън. Вие сте добър човек. Просто трябва да научите, че любовта не може да бъде насилвана“, каза г-жа Шоу. „Ако обичате нещо, освободете го. Ако се върне, то е ваше. Ако не се върне, значи никога не е било.“ Шантел се усмихна на г-жа Шоу. Тя призна: „Благодаря ви, г-жо Шоу. Мисля, че вече знам това. Наистина се надявах, че един ден ще ме обикне.“ Г-жа Шоу кимна. Тя работеше със семейството на Еван от години. Когато Еван се премести в брачния си дом, семейство Томпсън я помолиха да се грижи за младоженците. Тя познаваше Шантел, откакто беше в гимназията. Семейство Скот бяха постоянни посетители в дома на семейство Томпсън. Така г-жа Шоу беше наясно с нейната мила природа, но Шантел бавно се промени, откакто се омъжи за Еван. Г-жа Шоу се опитваше да си гледа работата, но този път не можа да не даде съвет на Шантел. Ако и двамата са нещастни от брака, защо да остават? „Решихте ли?“, попита г-жа Шоу. Шантел кимна и тихо отговори: „Да, реших.“ След като г-жа Шоу си тръгна, Шантел първо извади хартия и химикал. Еван повдига въпроса за развод от четири месеца, но едва през последните двадесет и четири часа Шантел му обърна достатъчно внимание. Тя пое дълбоко въздух и написа писмо до Еван: [Мой скъпи Еван, Ти за първи път ми помогна с домашното по математика, когато бях на десет години. Твоята техника за овладяване на математиката беше отлична. Мислех, че си толкова брилянтен. Помниш ли, когато родителите ми бяха толкова заети заради лекарската конференция, на която баща ми трябваше да присъства? Мама и татко трябваше да ме оставят в твоята къща и ние направихме бъркотия в кухнята, правейки палачинки. Наслаждавах се на тези щастливи моменти с теб. Когато бях на дванадесет, семействата ни отидоха на къмпинг край езерото и ти ме спаси, след като паднах във водата. Това беше първият път, когато почувствах, че наистина те харесвам. Дори и да бях само дете, бях луда по теб. Казах ти за чувствата си, когато бях на тринадесет, защото знаех, че заминаваш за колеж. Еван, любовта ми към теб не е повърхностна. Тя е по-дълбока, отколкото можеш да си представиш, но грешах в начина, по който показвах любовта си. Прав си. Не трябваше да се съгласявам на брака и да те затварям в такъв ангажимент. Чувал съм тази реплика много пъти, но винаги съм я отричала. Да обичаш някого означава да го освободиш. И така, ето го. Вече подписах документите за развод. Надявам се, че ти и Никол ще намерите щастие. Съжалявам, че застанах между вас двамата. Прости ми, че съм себична. Прости ми детските номера. Сбогом, Еван. Пази се. С любов, Шантел.]