Шантел най-накрая пое дълбоко въздух със затворени очи. На Еван му се стори, че се подготвя за нещо. Когато отвори очи, тя ясно и бавно отговори: "Не. Не, Еван. Вече не те обичам."
В тона ѝ нямаше и следа от емоция. Не беше ядосана или нервна. Всичко беше равно.
Болеше повече, отколкото Еван си беше представял. След като Шантел произнесе тези думи, сякаш въздухът доброволно напускаше дробовете му.
















