Утрото настъпи и Вивиан се събуди след добър нощен сън. Стана половин час по-рано. След като се изми, тя включи лаптопа си и веднага започна да пише писмо за напускане.
Не я интересуваше дали хората ще я смятат за страхливка, която просто бяга от ситуацията – тя просто не можеше повече да работи под ръководството на Фабиан.
Точно когато пишеше трескаво по клавиатурата, телефонът ѝ звънна и на екра
















