– Н-нищо – заекна Вивиан. Скривайки кутията зад гърба си, тя добави: – Тя е в същия цвят като твоята. Ъъ... имам ужасни болки в стомаха. Трябва да тичам до тоалетната! Тя не изчака отговор и избяга към най-близката тоалетна. Веднага щом се озова в уединението на кабинката, тя се настани на капака на тоалетната чиния и внимателно повдигна капака на кутията отново. За разлика от копринените шалове на Сара и останалите, в нейната кутия имаше куп ключове. Тя все още я гледаше в изумен шок, когато получи съобщение. Финик ѝ беше изпратил домашния си адрес, който разкри, че живее в най-скъпия квартал с вили в Съншайн Сити. Неговият адрес и куп ключове. Той сериозно ли иска да се преместя да живея с него? Предполагам, че не е грешно да мисли така; в края на краищата, ние сме законно женени един за друг. Нормално е да живеем заедно... Скоро след това тя напусна тоалетната и се върна в списанието със Сара и останалите. Бяха успели да направят няколко добри снимки на Финик по време на това интервю. Въпреки това, не смееха да публикуват снимката му без неговото съгласие. Следователно главният редактор се обади, за да попита Финик дали им е позволено да го направят. Главният редактор беше направил това само защото искаше да опита късмета си. Той наистина не очакваше положителен отговор. В края на краищата, президентът на Finnor Group винаги се беше криел в сянка. Съгласяването на интервю вече беше огромна изненада за него. За всеобщо изумление, Финик всъщност се беше съгласил! Веднага цялата компания на списанието започна да жужи от разговори. – Мамка му! Президентът на Finnor Group ни позволява да публикуваме неговата снимка? Изглежда, че ще станем известни! – Бързо, бързо! Покажете ни неговата снимка! Той наистина ли е толкова красив, колкото твърди Сара? Преди това Вивиан и останалите не смееха да показват снимките на Финик без неговото съгласие. Сега, след като им беше дал разрешение да използват неговите снимки, те ги извадиха за публично гледане. Всички жени в компанията на списанието пищяха и крещяха, когато видяха неговите снимки. – Голяма работа! Той е толкова великолепен! Сара, начинът, по който си го описала, не му отдава никаква справедливост! – Да! Нито една от знаменитостите не може да се сравни с него! Абсолютно никой! – Хей, защо столът на г-н Нортън е толкова странен? Прилича малко на... инвалидна количка? Най-накрая някой беше забелязал инвалидната количка, на която седеше Финик, и скоро настана тишина. Сара заговори силно: – Да, г-н Нортън е прикован към инвалидна количка. Но и какво от това? Той е красив и мръсно богат. За мен това все още го прави принц на бял кон! Всички останали жени горещо се съгласиха, което предизвика завист у техните колеги мъже. Мъжете се присмяха и направиха унизителни коментари. – На кого му пука, че е богат и красив? Знаете ли, че почти осемдесет процента от мъжете в инвалидни колички вече не могат да „изпълняват“? – Точно така! Не казахте ли, че той вече е женен? Горката му съпруга вероятно ще трябва да остане безбрачна до края на живота си. Кашлица, кашлица, кашлица! Вивиан, която тихо слушаше техните разговори, докато пиеше вода, едва не изплю течността. Всъщност тя се задави и започна да кашля силно. Една от нейните колежки се приближи, за да я потупа по гърба. – Вивиан, какво ти е? Изглежда, че чарът на г-н Нортън е твърде голям и за нашата вечно спокойна Вивиан, а? – Да, точно така! – обади се Сара. – Трябваше да я видите току-що на интервюто. Тя беше толкова нервна! Мръщейки се леко, Вивиан протестира: – Хей, не говори такива лъжи! Аз не бях тази, която припадаше по него като фенка. – Как да не припадна? – Сара погали бузите си, докато възхищението блестеше в очите ѝ. – Той е просто твърде перфектен! Ако не бяха неговите осакатени крака, той щеше да бъде стереотипният мъжки главен герой президент, като във всички тези романтични романи! Беше ясно, че жените напълно игнорират презрителните забележки на своите колеги мъже. През следващите няколко дни компанията на списанието беше заета с работата по статията за Финик. Всички изглеждаха в приповдигнато настроение, докато се хвърляха в работата си с новооткрит ентусиазъм. Най-накрая дойде уикендът. Вивиан беше напълно изтощена от забързаната седмица. Въпреки това, тя все още не можеше да си почине, за нейно голямо нещастие. Първо, тя отдели време да посети майка си в болницата. След това се върна у дома, за да си събере багажа, в подготовка за преместването в къщата на Финик. Тя се притесняваше да не отлага това повече. Не искаше той да си помисли, че е неискрена в тяхната „връзка“. Както беше очаквала, вилата на Финик беше огромна, с лек намек за дизайн от средата на века в архитектурата си. Той нямаше много слуги в своята вила, само една стара двойка на име Лиъм и Моли. Лиъм помогна на Вивиан да пренесе багажа ѝ до главната спалня на втория етаж. Интериорът беше опростен, но модерен дизайн. Отваряйки гардероба, тя забеляза, че половината от него е пълен с мъжки дрехи, докато другата половина е празна. Осъзнаването се стовари върху нея. Тя щеше да спи в една и съща стая с Финик. Не намирайки нищо лошо в това, тя сложи собствените си вещи, спретнато запълвайки гардероба. Когато приключи с разопаковането, вече беше нощ. Финик все още не се беше прибрал. Нейната вечеря беше чиния спагети, приготвени от Моли. Когато беше готова, тя се върна в главната спалня, за да си вземе душ. След като приключи с душа, тя посегна за кърпа, за да се подсуши, само за да осъзнае, че е забравила да си вземе такава със себе си. Проклинайки себе си за това, че е толкова небрежна, тя се бори със себе си в продължение на няколко дълги мига. Накрая тя внимателно открехна вратата на банята и надникна навън. Виждайки, че в стаята няма никой, Вивиан излезе напълно навън и се втурна към гардероба. Вода капеше по мокрото ѝ тяло, падаше на пода. Точно когато ровеше из гардероба за кърпа, тя чу силно щракване отзад. Тя подскочи леко от шок, докато се завъртя, за да види Финик да влиза в стаята в инвалидната си количка. Мъжът беше видимо изумен да я види също, очевидно не очаквайки новата му съпруга да бъде толкова смела, че да го посрещне у дома по такъв... провокиращ начин. Вивиан замръзна на място, докато умът ѝ се изпразни. Когато мозъкът ѝ отново заработи, тя извика пронизително, докато се втурна към банята. За нейно съжаление, подът беше хлъзгав от водата, която беше проляла по пътя си през стаята. Краката ѝ се изплъзнаха изпод нея и тя падна напред. – Внимавай! Изражението на Финик се намръщи, докато той бързо премести инвалидната си количка, за да я хване. За щастие, той стигна навреме, така че тя се претърколи право в скута му. Докато пръстите му се докоснаха до мекото и мокро тяло, той замръзна изненадан. Свеждайки глава, той видя двете ярки червени петна по бузите ѝ. Въпреки че Вивиан не беше типична красавица от световна класа, чертите ѝ бяха деликатни и изящни. Тя беше от жените, които изглеждат все по-красиви, колкото повече човек я гледа. Този момент беше такъв. Лицето ѝ беше без грим, докато влажната ѝ коса беше прибрана зад ушите ѝ. Капки вода се стичаха по копринените ѝ кичури, спускайки се надолу, покрай изпъкналите ѝ ключици и по извивките на нейната дребна фигура. Финик преглътна, гърлото му внезапно се почувства сухо като пергамент, докато очите му потъмняха значително. Най-накрая оправяйки се, Вивиан вдигна глава и срещна нагорещения поглед на мъжа. Тя не беше невинно дете. Тя знаеше какво означава погледът в очите му. О, не! – С-съжалявам... – Тя веднага се опита да се изправи на крака. Докато се мъчеше да се изправи, ръцете ѝ се приземиха върху краката на Финик и тя спря за кратко.