Обаче, нямаше време да премисля какво беше почувствала. Без да смее да погледне Финик отново в очите, тя се втурна към банята. Затваряйки вратата със затръшване, тя се облегна на нея, а сърцето ѝ биеше лудо в гърдите. Беше твърде близо! Още малко и... Само мисълта за това, което можеше да се случи, я изплаши. В същото време беше леко озадачена. Официално сме женени, така че технически да правим „това“ е нормално и в рамките на разумното. Лошо ли е от моя страна, че избягах така? Докато се чудеше това, опасният поглед в очите му отново проблесна в съзнанието ѝ. Не можеше да спре тръпката, която премина по гръбнака ѝ. Това беше едва третият път, когато тя и Финик се виждаха. Не можеше да приеме да имат сексуални отношения, след като се познаваха толкова кратко време. Въпреки това, ако се вземе предвид предишната му реакция, означаваше ли това, че нейните колеги мъже са грешали? Финик беше засегнат, точно като всеки друг нормален мъж. И така, означаваше ли това, че той изобщо не е засегнат по „този“ начин, въпреки че е инвалид? Осъзнавайки накъде се насочват мислите ѝ, тя се плесна мислено. Вивиан Уилям, какво мислиш! Защо те интересува дали тези негови функции са нормални? Единствената причина, поради която се омъжи за него, беше да се впишеш в регистъра на домакинствата на Сънишайн Сити! Спри да мислиш за всички тези други глупости! Въпреки това, имаше едно нещо, което беше много странно. Когато беше паднала в скута на Финик по-рано, тя случайно беше докоснала краката му. Винаги си беше мислила, че хората в инвалидни колички имат тънки, слаби крака, защото не могат да използват мускулите си. Странното беше, че краката му бяха доста стегнати. Изобщо не бяха такива, каквито трябва да бъдат краката на инвалид... Чук, чук. Внезапното почукване на вратата на банята прекъсна хаотичните ѝ мисли. Почти изскачайки от кожата си, Вивиан вдигна глава, за да се вгледа във вратата. „Какво?“ „Отвори вратата.“ Дълбокият глас на Финик се чу от другата страна. Сърцето ѝ подскочи в гърлото, заплашвайки да излезе от устата ѝ. Да отвори вратата? Защо? Припомняйки си похотливия поглед в очите му по-рано, пръстите ѝ стиснаха плота по-силно, докато въображението ѝ се развихряше. Тъй като Финик не получи отговор от нея, той заговори отново: „Изпуснала си нещо.“ При тези думи мислите ѝ спряха рязко и тя скоро се поколеба. Няколко мига по-късно тя се приближи до вратата и я отвори съвсем леко. Появи се фина ръка с костеливи пръсти, държаща пухкава бяла кърпа. Вивиан беше изненадана. „Търсеше това по-рано, нали? Затова беше излязла.“ Имаше едва забележима нотка на смях в тона му, което я накара да се изчерви ярко. „Благодаря“, промърмори тя, докато приемаше кърпата. Тя набързо затвори вратата след това. Когато беше готова с подсушаването и обличането, тя излезе от банята и видя Финик вече облечен в тъмносиня копринена пижама. Той седеше на леглото с лаптопа си на колене. Пръстите му летяха бързо по клавиатурата, докато изглеждаше погълнат от каквото и да прави. Тази сцена накара любопитството на Вивиан да се надигне отново. Беше си мислила, че тъй като има трудности с придвижването, той ще има много повече слуги, които да се грижат за него. И все пак, в цялата тази къща имаше само Моли и Лиъм, които да се грижат за нуждите му. Странно е, че няма личен гледач. Как се е качил сам на леглото? Не трябва ли да се изкъпе? Неспособна да се въздържи повече, тя попита: „Хей... Трябва ли да се изкъпеш?“ „Вече се изкъпах“, беше простият му отговор. А аз тук се притеснявах, че ще има проблеми с чистенето си. А той вече се е изкъпал? Почакай малко, той се е изкъпал някъде другаде, освен тук? Означава ли това, че има друга жена настрана? Случайната, нелепа мисъл я накара да се надсмее мислено. Честно казано, тя нямаше нищо против, ако наистина имаше някой друг. Тя се отправи към бюрото, планирайки да опакова нещата, от които ще се нуждае за работа утре. Отблясък привлече погледа ѝ и тя видя, че това е пръстенът, който беше свалила, преди да влезе в банята. Тя спря, забравила за чифта пръстени, които беше купила по-рано днес. Тогава не беше знаела, че съпругът ѝ е милиардер и президент на такава мощна компания. Следователно беше купила най-обикновения дизайн, който беше успяла да намери. Сега изглеждаше, че пръстенът е абсолютно неподходящ за мъж от неговия ръст. С тази мисъл наум тя скришом погледна мъжа на леглото. Уверена, че е фокусиран върху работата си, тя бързо пъхна собствения си пръстен в чантата си. След това извади пръстена, който беше предназначен за него, и го пъхна в едно от чекмеджетата на тоалетката. Едва след това се промъкна в леглото. За нейно огромно облекчение, леглото беше доста просторно, с два комплекта спално бельо и възглавници. Седейки от нейната страна на леглото, все още имаше половин метър разстояние между тях. „Готова ли си?“ попита Финик, когато усети, че се настанява. Той дори не откъсна поглед от екрана си. „Да.“ Тя огледа екрана му въпросително. Знаеше, че компанията му се занимава предимно с финансови облигации. Червените и зелени графики, доминиращи на екрана, нямаха абсолютно никакъв смисъл за нея, затова се отказа да се опитва да разбере. „Да спим ли?“ Главата на мъжа рязко се наклони леко, за да може да я погледне с крайчеца на окото си. „Разбира се.“ По-малко от минута по-късно Финик затвори лаптопа си и изключи лампите до леглото. Докато тъмнина обгръщаше стаята, Вивиан се изнерви. Дори сега тя нямаше представа защо той е искал да се ожени за нея. Така че не знаеше дали ще се занимава със сексуални отношения с нея. Тя продължи да лежи там сковано, докато минутите минаваха. В крайна сметка дишането на Финик се изравни и тя най-накрая можа да се отпусне. В рамките на секунди беше изпаднала в дълбок сън. На следващата сутрин. Алармата на телефона на Вивиан звънна навреме и тя се събуди. Финик вече беше изчезнал, мястото до нея беше празно и студено. Не ѝ отне много време да премине през сутрешната си рутина. Нанасяйки лек слой грим, тя се отправи надолу. Тя беше едва на стълбите, когато усети вкусния аромат на закуска. Моли се суетеше из кухнята, когато забеляза Вивиан. Топла усмивка разцъфна на лицето ѝ, докато поздравяваше: „Госпожо Нортън, будна сте! Елате, елате, хапнете малко закуска!“ „Добре, благодаря.“ Финик вече седеше на масата за хранене. Едната му ръка държеше вестник, докато другата вдигаше чашата си, за да отпие глътка. Когато погледът на Вивиан се спря на тънките му пръсти, очите ѝ светнаха от шок.