Вивиан се почувства сякаш се е върнала назад във времето. Пред нея не беше Фабиан в костюм, нито Фабиан, който я дразнеше. Беше Фабиан с бяла тениска и дънки; Фабиан, който обикаляше кампуса и ѝ се усмихваше като момче. Фабиан не забеляза леката промяна в погледа ѝ. Той все още я гледаше намръщено: "Вивиан, ти си момиче. Защо се преструваш на герой?" Вивиан за момент се обърка. След това се разсмя