Кортни разроши косата на котката си и се усмихна на себе си, че най-накрая е станала на осемнадесет години. Погледна екрана на телефона си и видя своя снимка, на която стои до много симпатичен младеж, а това момче беше нейният приятел, на име Карл. Те се срещат от три години и днес ще отбележат третата си годишнина. Кортни обичаше Карл и той я обичаше. Кортни отново се усмихна на котката си. Котката беше символ на връзката ѝ с Карл, защото той ѝ я беше подарил като знак на признателност, че му е дала шанс в живота си. "Нямам търпение да го видя днес." промърмори Кортни. Карл беше извън страната през последните няколко седмици и трябваше да пристигне днес. Майката на Кортни подаде глава в стаята ѝ с красива усмивка на лицето. "Честит рожден ден, скъпа." Кортни се обърна на стола си, като дясната ѝ ръка все още рошеше косата на котката ѝ. "Благодаря ти, мамо." "И двамата те чакаме." "Добре. Дайте ми минута." Майката на Кортни се обърна и Кортни чу как стъпките ѝ започнаха да заглъхват. Тя остави котката си. Още веднъж погледна тапета на телефона си и след това излезе от стаята. Кортни беше единственото дете на семейство Смит и произхождаше от много престижно семейство. Те живееха в изключително голяма и скъпа къща, пълна с работници. Бащата на Кортни беше изпълнителен директор на добре позната компания в страната. Животът беше много лесен за Кортни, която винаги получаваше каквото ѝ трябваше, когато ѝ трябваше. Тя бавно се спусна по стълбите към трапезарията, където я чакаха майка ѝ и баща ѝ. "Добро утро, татко." Бащата на Кортни вдигна поглед от вестника в ръката си и се усмихна на дъщеря си. "Добро утро. Честит рожден ден." "Благодаря ти, татко." отвърна Кортни, докато издърпваше стола си. Масата за хранене беше отрупана с малки купички, пълни с вкусна храна. Половината от тази храна обикновено се сервираше ежедневно, но тъй като днес беше рожденият ден на Кортни, храната беше двойно повече. Преди няколко години родителите на Кортни обикновено полагаха изключителни усилия, за да отпразнуват рождения ден на единственото си дете, но една вечер след обичайното екстравагантно парти за рожден ден Кортни накара родителите си да седнат и им обясни, че трябва да спрат да харчат пари за рождените ѝ дни и че предпочита вкусно ястие само с родителите си. Родителите ѝ изпълниха желанието ѝ и оттогава рождените ѝ дни се празнуваха само с нея и родителите ѝ. "Най-накрая малката ни дъщеря е вече възрастен." възкликна майката на Кортни. Всички ядоха мълчаливо и Кортни скоро напусна трапезарията. Тя отиде в стаята си и сервира закуска на котката си. Няколко часа по-късно телефонът на Кортни избръмча. Беше текстово съобщение от Карл. Сърцето на Кортни биеше хиляди пъти, докато четеше съобщението. Да се срещнем под къщичката на дървото. Тя се усмихна на телефона си, докато четеше съобщението, и бързо се преоблече в нещо късо и секси. "Къде?" попита майка ѝ, докато тя се готвеше да излезе от къщата. "Карл се е върнал и иска да ме види." "Добре. Предай му моите поздрави." Кортни изсумтя. "Ще го направя." Тя изтича от къщата и се отправи към къщичката на дървото. Тази конкретна къщичка на дървото, където Карл ѝ беше казал да се срещнат, беше място, пълно с много красиви истории между Кортни и Карл. Там се бяха срещнали за първи път като деца. Там Карл беше поканил Кортни на среща. Там Кортни му беше дала отговора си. Там Карл ѝ беше подарил очарователната котка. В същата тази къщичка на дървото те споделиха първата си целувка. Сега рядко се срещат в къщичката на дървото, но за да изпрати Карл на Кортни съобщение да дойде там, той сигурно е планирал нещо страхотно за Кортни. Скоро Кортни беше под къщичката на дървото, чакайки някои нейни приятели да изскочат отнякъде и да извикат "Честит рожден ден, Кортни!" Тя се опита да се подготви за изненадата, но такава не последва. Бяха минали петнадесет минути, откакто стоеше под къщичката на дървото, чакайки Карл да се появи. Карл никога досега не беше закъснявал за нито една от срещите им, така че закъснението му започна да притеснява Кортни малко. Тридесет минути след като чакаше под къщичката на дървото, Карл се появи. Кортни се усмихна, когато видя Карл да върви към нея. Тя се затича към него и го прегърна силно. Той беше отсъствал повече от месец и ѝ липсваше толкова много. Карл не ѝ отвърна на прегръдката и не се засмя, като я видя. Тя отдръпна ръцете си и го погледна притеснено. Усещаше, че нещо не е наред с него. "Какво има, скъпи? Защо изглеждаш толкова унил?" попита тя притеснено. "Случило ли се е нещо по пътя ти обратно към страната?" "Не, Кортни." отвърна Карл. "Как си?" "Добре съм, но изглеждаш тъжен. Сигурен ли си, че нищо не е наред?" Карл въздъхна тежко. "Нека се разделим." Веждите на Кортни се сбърчиха от шок. Тя махна с ръце във въздуха пренебрежително и се изсмя на думите му. "Шегуваш се, нали?" Лицето на Карл беше сериозно. "Не, Кортни, сериозен съм." Сърцето на Кортни се сви, когато видя изражението на лицето на Карл. Карл не се шегуваше; той наистина имаше предвид това, което току-що беше казал, и това осъзнаване почти накара Кортни да се спъне. Тя го погледна, опитвайки се да разсъждава с Карл. Опита се да помисли защо Карл изведнъж би искал да се раздели с нея, но не можа да измисли никаква осезаема причина. Те бяха в добри отношения, преди той да замине извън страната, и се бяха чатили и звънели през цялото му време извън страната. "Защо?" каза Кортни. Тя се опитваше да задържи сълзите, които заплашваха да потекат. Карл сви рамене. "Вече не чувствам искрата, която обикновено чувствам към теб." Кортни изсумтя недоверчиво. "Откога?" "През последните няколко месеца." отвърна Карл. Кортни въздъхна. Сълзите, които се опитваше да задържи, най-накрая потекоха и тя не можа да се сдържи повече. "Какво направих грешно?" заплака Кортни. "Нищо. Съжалявам." Кортни кимна. "Опитвам се да разбера защо, но не мога да измисля нито една добра причина, поради която искаш да се разделиш с мен." "Много съжалявам." "Харесваш ли друга?" Карл мълчеше. "Коя е тя?" попита Кортни с глас, пълен със завист. Карл въздъхна. Кортни гневно удари гърдите му. "Тя е ли някой, когото познавам? А? Познавам ли я?" Карл кимна. "Коя!? Коя!?" "Кортни, това всъщност няма значение в момента." "Знаеш ли поне какъв ден е днес?" заплака Кортни. Веждите на Карл се сбърчиха в недоумение. Кортни въздъхна, поклати глава и избърса сълзите си. "Някой като теб не заслужава сълзите ми."