Когато чу новината, Сабрина изведнъж почувства как сърцето ѝ се свива от мъка. Себастиан и Сабрина бяха съпруг и съпруга, но бяха като непознати. Случи се така, че човекът, с когото Себастиан щеше да се сгоди, беше неин враг. Да! Това е неин враг! Сабрина все още не знаеше причината за смъртта на майка си. Искаше да разследва, но дори нямаше пари да пътува до вкъщи, а и беше бременна. Нямаше какво да направи сега. Можеше само да търпи. Джейд бързо отиде до Линкълн и хвана ръката му с голямо вълнение. „Линкълн, истина ли беше това, което каза? Себастиан щеше да направи годежно парти със Селийн? Не трябваше ли и двамата родители от всяко семейство първо да се срещнат? Дядото и бащата на Себастиан бяха приели Селийн? Нямаха нищо против, че Селийн е осиновена?“ Когато чу думата „осиновена“, мъката в сърцето на Сабрина нарасна. Селийн и Сабрина бяха отгледани в семейство Лин. Селийн била осиновена, когато била на две години, и Линкълн и Джейд веднага се отнесли към нея като към скъпоценен камък. От друга страна, Сабрина станала тяхно приемно дете от друг град, когато била на дванадесет години. В продължение на осем години тя трябвало да зависи от милосърдието на Линкълн и Джейд и живяла живот, по-лош от кучетата или прасетата. Сабрина не могла да не се оплака. Защо Селийн имала толкова добър живот? В мрачно настроение тя се опитала да излезе. „Спри!“ Джейд препречила пътя си пред Сабрина. „Половин милион!“ „За какво говориш?“ Линкълн погледнал Джейд шокирано. „Отгледахме я осем години. Хранили сме я и я обличали, плащали сме за колежа ѝ и сме осигурили медицински грижи на краткотрайната ѝ майка. Мислеше ли, че парите са паднали от небето?“ Джейд се втренчила свирепо в Линкълн. Линкълн казал: „Джейд! Не забравяй...“ „Какво? Не забравяй, че тя е Скот, а не Лин!“ Джейд намесила думите на Линкълн. Линкълн внезапно онемял. Сабрина погледна двойката пред себе си, докато си играеха на добро ченге, лошо ченге. Изпитваше несравнимо отвращение, но на пръв поглед все още изглеждаше безразлична. „Дадох ти 50 000 долара. Ако се осмелиш да копаеш гроба на майка ми, ще се пребия до смърт пред вратата ти!“ След като каза това, тя си тръгна, без да се обръща. Линкълн изчака, докато Сабрина излезе от вратата, след което гневно извика на Джейд: „Как можеш да бъдеш толкова жестока?“ „Съжаляваш ли я?“ Джейд се изсмя. „Нека ти кажа това, Линкълн! Ако един ден разбере, че мъжът, за когото Селене се омъжва, е мъжът, когото е спасила, като се е отказала от невинността си, не мислиш ли, че ще те намрази? Ако Себастиан разбере за това, цялото ни семейство ще бъде избито! Мислеше ли, че съм ѝ поискала половин милион долара, защото наистина исках парите? Принуждавам я да напусне Южен град.“ „Да я принудя да си тръгне? Къде би могъл да отиде един самотен и нещастен човек?“ попита Линкълн. — Може да ходи където си поиска! — Джейд изсумтя студено. — Стига това да не повлияе на щастието на нашата скъпоценна Селийн. Линкълн, Селийн е отгледана от теб от малка, сърцето ти не може да е предубедено към Сабрина! Когато се спомена дъщеря му, Селийн, Линкълн веднага забрави за Сабрина. Той се престори на усмивка и погледна Джейд. — Скъпа, бързо приготви костюма и роклята, които щяхме да носим на годежа на Селийн. Не можем да бъдем небрежни, когато става въпрос за обличане за годежа на дъщеря ни със семейство Форд. Джейд беше леко озадачен. — Как така никой не ни е уведомил за годежа на Себастиан и Селийн? Възможно ли е да грешиш? — Определено не греша. Себастиан обичаше да се държи на нисък профил, а характерът му е твърде студен. Той лично не би говорил за това, особено по отношение на предложение или годеж на Селийн. Той вече направи изключение, за да дойде лично на вратата ни и да обсъди брака им преди няколко дни. „Очаквахте ли да наеме цяла парад, за да вземе Селийн? Няма начин“, каза Линкълн. Джейд каза: „Тогава поне трябва да ни кажат адреса на мястото за годежа, нали?“ „Знам! Имам адреса. Когато му дойде времето, ще отидем сами. Не бива да дразним Себастиан. Изчакайте, докато Селийн се омъжи за член на семейство Форд и забременее с детето на Себастиан, тогава всичко ще бъде наред, когато дойде този момент.“ Джейд кимна дълбоко. „Прав си.“ Двойката от семейство Лин беше развълнувана да обсъди въпросите около облеклото за годежа. От друга страна, Сабрина, която току-що беше излязла от къщата на семейство Лин, се разхождаше по улиците. Тя спешно се нуждаеше от работа и доходи сега. И все пак, къде можеше да си намери работа? Телефонът ѝ звънна, тя си помисли, че се обаждат от болницата на Грейс. Погледна телефона си и видя непознат номер, затова вдигна обаждането. „Ало? Мога ли да знам с кого говоря?“ „Мога ли да знам дали това е Сабрина Скот?“ Човекът от другия край на телефона попита учтиво. „Да, аз съм Сабрина Скот.“ „Получихме ръчно написаната ви автобиография, мога ли да знам дали бихте могли да дойдете на интервю вдругиден?“ попита човекът. Вдругиден? Беше денят за годежното парти на Себастиан. Сабрина беше толкова развълнувана, че едва не се разплака. „Да, свободна съм, свободна съм. Благодаря ви, благодаря ви за възможността за интервю, това е страхотно!“ След като затвори, Сабрина взе автобус до магазина за канцеларски материали, купи моливи, гумичка, хартия за чертане, линийка и други. Искаше да се упражнява у дома. Нямаше компютър, така че всичко трябваше да се прави на ръка. На следващия ден Сабрина отиде рано в болницата, за да види Грейс, и след това се върна у дома, за да започне да работи по рисунките си. Тя рисуваше различни проекти до късно през нощта. Знаеше, че няма да има много възможности, така че трябваше да се възползва от тях, когато се появи такава възможност. Нямаше място за отстъпление. Когато Себастиан се върна през нощта, видя, че светлината в спалнята ѝ все още свети. След още час-два излезе от спалнята си и забеляза, че светлината все още свети. Вдигна ръка и искаше да почука на вратата, за да я попита какво прави. След като помисли малко, той отново свали ръката си и се върна в леглото. На следващия ден Себастиан се събуди много рано. Беше се уговорил с майка си, че ще има малка сватба със Сабрина, приемът може да се пропусне и ще се проведе само церемонията. Той Искаше да вземе майка си със Сабрина, за да могат да се отправят към хотела и да се направят приготовленията. Той обаче чака в хола около час, но не видя Сабрина да излиза от стаята си. Себастиан не можа да се сдържи да не се намръщи. „Винаги ли се събужда толкова късно, преди да отиде в болницата, за да се грижи за майка му?“ „Тази жена е наистина мързелива.“ След като чака още един час, Сабрина все още не излезе от спалнята. Очите на Себастиан излъчваха леден хлад. Той стана и отиде в спалнята на Сабрина, вдигна крак и безмилостно ритна вратата. Беше смаяно, когато погледна в спалнята.