Зад Сабрина, погледът на Себастиан беше прикован в нея. Когато току-що беше ударила Селене, Кингстън се беше изпотил заради нея. Колко нещастно беше това момиче? Кингстън се беше почувствал донякъде удовлетворен, когато Сабрина удари Селене, но знаеше също, че в този момент Сабрина може да бъде… Лицето на Сабрина беше сгърчено. Сълзи течаха, докато изливаше яда си върху Селене: „Селене, слушай ме!