Жената пред него беше свалила дрипавата си пола тип молив и бялата блуза. Беше се преоблекла в сватбена рокля и носеше кристални токчета. Височината на чифта кристални токчета беше десет сантиметра. С токчетата Сабрина изглеждаше още по-висока, въпреки факта, че вече беше висока 170 сантиметра. Освен това, токчетата подчертаваха добре оформените ѝ дълги крака. Тя само се беше преоблякла и все още не се беше гримирала. Начинът, по който изглеждаше без грим, беше достатъчен, за да зашемети Себастиан. Тя изпитваше естествено чувство за студенина, за което не осъзнаваше, сякаш нищо на света нямаше нищо общо с нея. След като облече тази изящна сватбена рокля, красотата ѝ стана още по-непринудена и необуздана. Тя го погледна право в очите с невинен и студен поглед, но не каза нито дума. Себастиан почувства внезапен изблик на гняв в сърцето си, без да знае защо. Гласът му беше студен с нотка на дрезгавост. „Какво правеше тази сутрин? Знаеше ли, че за малко да пропуснеш голямото ми събитие?!“ „Това нашата сватба ли е?“ попита директно Сабрина. След като попита това, тя си каза: „Не ми трябва тази сватба! Мисля, че и на теб не ти трябва. Така или иначе ще се ожениш за Селин след два месеца. Ако сега направиш сватба с мен пред семейство Лин, те ще се отнесат към мен като към свой заклет враг!“ Мъжът веднага щипна малката брадичка на Сабрина. „Слушай, каквото и да става между теб и семейство Лин - дали ти им дължиш нещо или обратното, или каквито и да е заплетени взаимоотношения, които имате, не искам да питам.“ „Имаше и Найджъл Конър!“ „Днес трябваше да е сватбеният ни ден, но ти излезе от колата на Найджъл с разхвърляна рокля.“ „Изглеждаше сякаш наистина си жена с минало, разхвърляно като локва кална вода!“ Когато мъжът каза тези думи, в сърцето му се появи необяснимо раздразнение. Той беше необяснимо раздразнен. Виждаше всичко ясно от момента, в който тя излезе от колата на Найджъл. Себастиан беше в колата си и говореше по телефона с болницата по това време. Искаше болницата да забави изпращането на майка му с един час. Видя как Найджъл също излезе от колата, когато затвори телефона. Найджъл прегърна Сабрина пред тълпата и тя дори изглеждаше сякаш се наслаждава да се обляга на рамото му. Наистина безсрамно! „Г-н Форд!“ Брадичката на Сабрина я болеше, защото я щипаше. Тя обаче стисна зъби и не изкрещя от болка. Каза с директен тон: „Нещото между нас двамата е само двумесечен договор. Когато отидох у семейство Лин, ти обсъди сватбата си със семейство Лин пред мен и аз дори не те притеснявах, така че се надявам, че няма да се намесваш и в личните ми отношения.“ Мъжът се изсмя презрително. „Тази жена наистина имаше много смелост.“ Тя се осмели да се пазари с него. „Мислеше ли си, че имаш думата, когато става въпрос за мен?“ попита Себастиан с леко изсумтяване. Сабрина каза: „Защо?! Ние сме в партньорство, защо да не мога да имам думата?“ „Аз съм тази, която ти плаща, а ти си тази, която ми служи, разбира се, че нямаш думата! След като подписа договора с мен, трябва подобаващо да се омъжиш за мен, да играеш ролята си на г-жа Форд и усърдно да служиш на свекърва си! Ако разбера за глупостите ти по време на брака ми с теб, ще умреш без погребално място!“ каза Себастиан също с равен тон. Беше почти невъзможно да се разберат емоциите му от думите му. Сабрина обаче добре разбираше, че той наистина е порочен, но също така беше човек с пари, власт и влияние. В противен случай семейство Лин нямаше да се страхуват от него и щеше да се държат като лакеи пред него. От друга страна, Селене толкова гореше от желание да се омъжи за него. Сабрина прехапа устни и смекчи тона си. „Днес отидох на строителната площадка за интервю. Майстор Найджъл е син на собственика на компанията за недвижими имоти, за която кандидатствах. Когато ми се обади да дойда тук набързо, не можах да чакам автобуса и той предложи да ме изпрати тук. Това беше всичко, което бяхме.“ „За каква работа кандидатствахте?“ Мъжът се намръщи. „Зидар.“ Тонът на Сабрина звучеше малко по-тихо. Тя си беше направила труда да начертае на ръка проектите и строителните чертежи. Беше нарисувала толкова перфектно и педантично. Наемателят обаче не я искаше толкова много, защото нямаше никакви академични постижения. Неочаквано той я нае като дизайнер-призрак. Дизайнер-призрак беше анонимен дизайнер, специализиран в предоставянето на чертежи за други малко по-утвърдени дизайнери в областта. Цялата заслуга щеше да отиде при другия дизайнер. Тя нямаше да получи нищо, независимо колко страхотни бяха чертежите ѝ. Освен това, от думите на Найджъл, тя разбра, че голяма част от работата ѝ в бъдеще може да се състои в извършване на дребни задачи на строителната площадка. „Ще местите тухли на строителната площадка?“ Себастиан изобщо не очакваше това. „Вие, г-н Форд, ще ограничавате ли и моята работа?“ попита Сабрина с подигравка. Гневът на мъжа намаля доста. Той пусна Сабрина и нареди на гримьора: „Направи ѝ грим. Ще чакам отвън.“ „Добре, директор Форд.“ Гримьорът заведе Сабрина във вътрешната стая. В стаята имаше маса за гримиране с всякакви козметични продукти и продукти за грижа за кожата. Гримът на Сабрина беше завършен след половин час. След като гримьорът ѝ сложи воала, Сабрина излезе от гримьорната. Себастиан, който седеше пред вратата, видя Сабрина и изведнъж отново беше зашеметен. Сабрина наистина беше много красива. Без грим, тя изпитваше естествено чувство за студенина, за което не осъзнаваше. След като се гримира, излъчваше някаква уникална, дистанцирана красота. Ако Селене, която също носеше сватбена рокля, но с обилно количество грим, стоеше точно пред Сабрина в този момент, тя не можеше да се сравни със Сабрина. След като Себастиан замръзна за няколко секунди, той вдигна лакът и ѝ нареди: „Хвани ръката ми.“ Сабрина онемя. Освен че се беше сблъскала с него в банята в първия ден, в който прекара у него, и че току-що беше придърпана навътре, докато той силно стискаше китката ѝ, тя не беше имала близък контакт с него, камо ли да го хване за ръката. Те бяха изключително непознати. Докато тя все още се колебаеше, мъжът я сграбчи за ръката и я пъхна силно в свития си лакът. Сабрина изведнъж почувства замаяност. Тя си спомни мъжа, който умираше в тъмнината. Мъжът беше много силен и властен. След като се наслади напълно на предната част, той я накара да се обърне с гръб към него. Тя беше контролирана от мъжа в прегръдката му и нямаше никаква сила да се противопостави, камо ли да го види. Спомняше си само, че този мъж също вдигна ръката ѝ по толкова силен начин, а начинът, по който Себастиан вдигна ръката ѝ, я почувства по същия начин. Мъжът вече я беше повел към предната част на ресторанта, докато тя беше замаяна. Сабрина знаеше, че той сигурно е искал тя да поздрави някого с него. Двамата стояха на входа на ресторанта и видяха някой да бута инвалидна количка към тях. Сабрина погледна и видя, че човекът в инвалидната количка наистина е Грейс. Грейс погледна Сабрина с доброжелателно лице и попита: „Саби, хареса ли ти тази изненада от мен?“