Себастиан търсеше Сабрина вече месец. Когато си помисли, че Сабрина може би не е толкова лоша, колкото показваше разследването му, тя се появи като сервитьорка в стаята, специално отделена за него. Наистина я беше подценил. "Директор Форд... това, какво става?" Мениджърът на ресторанта, който придружаваше Себастиан, трепереше, докато гледаше Себастиан. "От колко време е тук?" Себастиан погледна студено мениджъра. "Е... Един месец", заекна мениджърът. Един месец! Точно толкова време беше изминало, откакто беше избягала от семейство Форд. Тя не се опитваше да избяга - тя само искаше да си вдигне цената. Дявол да го вземе! Сабрина погледна Себастиан с негодувание и се почувства несправедливо засегната. Как можеше светът да е толкова малък? "Не разбирам какво казвате, пуснете ме! Ако не, ще се обадя в полицията." Тя се опита да се освободи от хватката на Себастиан, но не успя да помръдне. Сабрина изпитваше толкова силна болка, че по челото ѝ се появи тънък слой пот. Мениджърът изруга на Сабрина уплашено: "Лейла Йънг, ти отиде твърде далеч!" Себастиан се присмя. "Лейла Йънг? Ти скри факта, че току-що си освободена от затвора, като си смени името на Лейла Йънг?" В този момент управителката на лобито - същата сервитьорка, която помоли Сабрина да я замести - се втурна натам, но беше твърде уплашена, за да проговори. Сабрина беше в отчаяние. Оставаха ѝ само два дни да си вземе заплатата този месец. Но всичко се провали отново. "Защо винаги отказваш да ме оставиш на мира? Защо?!" Очите ѝ мигновено се зачервиха от гняв и разочарование. Тя внезапно вдигна китката си и захапа ръката на Себастиан, което го накара да я пусне от болка. Сабрина се обърна и избяга възможно най-бързо. Не можеше да се бие с никого, така че можеше само да бяга. Когато Себастиан най-накрая реагира, Сабрина вече беше избягала от ресторанта и бързо се качи на автобус. Слезе след няколко спирки. Когато вървеше по пътя, изведнъж започна да ридае неконтролируемо. Тя влезе в затвора на мястото на Селин за един месец, мъртвец отне най-ценното ѝ първо, най-накрая излезе от затвора с голяма трудност, но никога повече не видя майка си. Не беше ли достатъчно нещастна? Какъв демон е този човек на име Форд? Защо беше толкова решен да не я пусне? Защо?! Дали защото току-що беше излязла от затвора и нямаше на кого да разчита, затова изглеждаше хубаво да бъде тормозена? Сабрина ридаеше, докато не ѝ се разстрои стомахът. Накрая клекна край пътя и повърна непрекъснато. Но повърна само зелена киселинна течност, защото не беше яла. Една жена, която току-що беше минала, я потупа по гърба и каза: "Момиче, имаш ли симптоми на ранна бременност?" "Ранна бременност?" Сабрина потръпна. Напоследък често се чувстваше гадно, но никога не ѝ беше минавало през ум, че може да е бременна. След напомнянето на жената, тя изведнъж си спомни, че са минали повече от месец от онази нощ. Тя дойде в болницата в паника и държеше само няколко десетки долара в ръцете си. Не стигаха дори да си направи какъвто и да е тест. Лекарят даде на Сабрина тест лентичка, за да си направи тест за урина. Десет минути по-късно лекарят каза утвърдително: "Бременна сте." Сабрина се заклати за момент. "Не, не може да съм бременна." "Бременността може да бъде прекъсната." Лекарят каза студено и след това погледна навън. "Следващ." Сабрина излезе от стаята, седна сама на болничната пейка и се почувства безпомощна. "Недей да плачеш... Недей да плачеш, избърши сълзите." Чу се бърборещ, сладък глас. Тя вдигна поглед и видя малко момиченце, все още с пелени, да стои пред нея. Малкото момиченце вдигна пухкавите си ръчички, за да избърше сълзите на Сабрина, но не успя. Затова потупа краката на Сабрина, за да я утеши. Сърцето на Сабрина мигновено се стопи от това, което направи това малко момиченце. "Извинете ме, бебето ми е приветливо и емоционално дете." Младата майка стоеше срещу Сабрина и се усмихна. "Вашето бебе е много сладко", отговори учтиво Сабрина. Тя погледна със завист майката и дъщерята, докато си тръгваха. Не можа да не докосне долната част на корема си. Тя вече нямаше семейство. Бебето в корема ѝ беше единствената ѝ кръв. Чувство на радост и очаквания от това да бъдеш нова майка я обзеха. Но какво може да използва, за да храни и поддържа бебето? Тя дори не можеше да си позволи операцията за аборт. Рано сутринта на следващия ден Сабрина, с лъч надежда, дойде в затвора и помоли пазача. "Може ли да видя леля Грейс?" Когато Сабрина беше затворена за първи път, Грейс Съмър вече беше служила в затвора доста години. Грейс се грижеше за Сабрина и я спаси от много проблеми. Тя не знаеше произхода на Грейс, но можеше да каже, че Грейс е богата. Всеки месец Грейс получаваше много пари от посетителите си. Грейс дори ѝ даде няколкостотин долара по времето, когато Сабрина беше освободена от затвора. "Грейс Съмър беше освободена преди повече от месец", каза пазачът, докато пресмяташе времето. "Какво?" Сабрина беше изненадана. "Сигурно сте Сабрина Скот, нали?" попита внезапно пазачът. Сабрина кимна. "Аз съм." "Грейс остави номер за вас, когато беше освободена. В този ден се качихте в луксозна кола веднага щом излязохте. Виках ви да спрете, но не ме чухте." Пазачът подаде на Сабрина лист хартия с телефонния номер, написан на него. "Благодаря ви." Два часа по-късно, в VIP отделението на най-луксозната частна болница в Южен град, Сабрина се срещна със своята съкилийничка, Грейс Съмър. Очите на Грейс бяха леко затворени, докато лежеше болна на леглото. Но сивата ѝ коса я правеше да изглежда по-изящна и елегантна. Сабрина можеше да каже, че е била хубавица, когато е била млада, но Сабрина не знаеше защо е била затворена. "Лельо Грейс?" извика тихо Сабрина. Грейс постепенно отвори очите си. Когато видя Сабрина, беше толкова развълнувана, че започна да кашля за известно време, след което се успокои и каза: "Сабрина, най-накрая мога да те видя. Помолих това хлапе да те доведе, но той все казваше, че си се върнала в родния си град. Най-накрая се върна днес. Радвам се, че се върна." "Върнах се от родния си град, лельо Грейс." излъга Сабрина. Тя знаеше, че хлапето, за което говореше Грейс, трябва да е нейният син. Сабрина най-накрая разбра защо може да бъде оправдана по-рано. Защото синът на Грейс положи много усилия, за да я измъкне. Фактът, че бяха склонни да я измъкнат, беше доста добър. Как биха позволили на Грейс да има такъв беден приятел като нея? Лъжата, която каза на Грейс, че се е върнала в родния си град, не беше твърде голяма. "Никога няма да забравя, че нямаше да оцелея толкова дълго, ако не беше грижата ти в затвора и нямаше да мога да видя сина си отново." Грейс беше толкова трогната, че заплака. Сабрина поклати глава: "Няма нищо, лельо Грейс. Не очаквах награда, когато се грижех за теб..." В този момент тя обмисляше как да помоли болната Грейс за заем. Накрая прехапа устните си, сякаш беше взела решение, и каза: "Лельо Грейс, знам, че не трябва да ти казвам това сега, но наистина нямах избор, аз..." "Какво се случи? Ти си тук до мен сега - ако имаш някакви трудности, можеш да ми кажеш", попита Грейс. "Лельо Грейс, можеш ли... да ми заемеш малко пари?" Главата на Сабрина се наведе много ниско - не смееше да я погледне. "Колко искаш? Ще ти дам." Чу се нежен глас зад нея. Сабрина бързо обърна глава и беше толкова шокирана, че не можеше да говори гладко. "Как може да си ти?"