Мъжът, който стоеше зад Сабрина, не беше друг, а Себастиан. Мъжът погледна Сабрина с едва доловима усмивка. Неговият мек и топъл глас беше чувствен и омагьосващ. "Мама трябва да почива, за да се възстанови. Има ли нещо, за което не можеше да дойдеш при мен за решение? Защо трябва да притесняваш мама?" Сабрина беше изумена и безмълвна. Мъжът я прегърна и я изведе навън, преди тя да успее да откаже. "Сине, обсъдете брака си със Сабрина както трябва. Трябва да се отнасяш добре със Сабрина", извика Грейс след тях. "Не се притеснявай, мамо", отговори мъжът, затваряйки вратата на отделението. Сабрина беше влачена от Себастиан и вървя дълго. Когато стигнаха до края на коридора, топлото изражение на лицето му се беше променило в ледена студенина. Мъжът агресивно хвана Сабрина за врата и я притисна към стената. Погледът му беше остър като студен меч. "Затворничке! Ти непрекъснато изпитваше търпението ми и се осмели да се появиш пред майка ми сега - твърде си дръзка! Ако нещо се случи с майка ми, ще те накарам да преживееш неща, които са по-лоши от смъртта!" Лицето на Сабрина почервеня от задушаване. Тя каза, борейки се, "Аз... не... знаех, че леля... Грейс е твоя... майка." Най-накрая разбра защо Себастиан е отвратен от нея, но все пак настоява да сключи брак с нея. Преди в затвора Грейс спомена, че иска да я има за снаха в бъдеще, след като излязат от затвора. Сабрина си помисли, че Грейс се шегува с нея по това време. Оказа се, че Грейс е сериозна. Мъжът я хвана по-силно. "Мислиш ли, че ще ти повярвам? Ти постоянно се правиш на недостъпна, нали така беше, за да увеличиш цената си? Винаги ли си искала да се омъжиш за семейство Форд и да бъдеш благородна дама?" Тя не искаше да се защитава, така че просто затвори очи. Нека той я удуши до смърт. По този начин тя можеше да бъде с бебето в корема си завинаги и дори да се събере отново с майка си. Колко хубаво би било това? Сълзи потекоха от ъгълчето на очите ѝ. Въпреки това, мъжът отпусна хватката си. Той беше възвърнал самообладанието си. Тонът на гласа му все още беше мразовит и властен. "На майка ми остават само два месеца живот. Трябва да изпълня желанието ѝ и да се оженя за теб, но няма да те докосна! След два месеца ще се разведа с теб. Когато дойде това време, ще получиш значителна комисионна. Предупреждавам те да не играеш мръсни трикове, иначе ще превърна живота ти в жив ад!" "На леля Грейс остават само два месеца живот?" Сабрина почувства тъпа болка в сърцето си. Тя пое няколко дълбоки вдишвания свеж въздух. След известно време спокойно попита: "Искаш да сключиш фалшив брак с мен?" "А какво друго? Искаш ли да бъдеш моята истинска съпруга?" Мъжът я огледа от горе до долу с отвратен поглед. Сабрина веднага си спомни деня в стаята, където той беше видял тялото ѝ, покрито с любовни захапки, оставени от мъртвия мъж. Разбира се, той щеше да я презира, че е мръсна. Сабрина захапа устните си и каза: "Мога да приема сделката, но имам молба." "Говори!" "Уреди ми сметка в голям град - всеки град ще свърши работа." Ако доведе детето си обратно в родния си град в бъдеще, хората там щяха да гледат отвисоко на детето без баща. Тя не искаше детето ѝ да се сблъска с дискриминация в бъдеще. Тя искаше да отведе детето си далеч от дома. Себастиан я погледна скептично. "Само това?" Със силна решителност тя каза отново: "Искам 30 000 щатски долара в брой сега, като мои джобни." 30 000 щатски долара бяха достатъчни за преглед на бременността в болницата, разходи по време на бременността ѝ и пътни разходи за връщането ѝ в родния ѝ град, за да отдаде почит на покойната си майка. Себастиан се изсмя подигравателно. Разбира се, тази жена все още беше алчен човек до костите си. Той вече ѝ беше казал, че ще има такса за развод, но тя все пак поиска 30 000 щатски долара джобни наведнъж. Ако я задоволи с 30 000 щатски долара днес, тогава ще поиска ли 50 000 щатски долара утре? Ако не изпълни желанието ѝ един ден, тя може да изчезне и да го изнудва, за да увеличи цените, нали? Ще бъде като пълнене на бездънна яма. Каква гнусотия! Колко хора бяха елиминирани от Себастиан, че му пречат през последните няколко години? Той няма нищо против да елиминира още един човек като Сабрина. Въпреки това, майка му не можеше да чака повече. Себастиан извади телефона си и се обади. Пет минути по-късно асистентът му - Кингстън Йейтс - дойде с плик в ръка. Себастиан извади 5000 щатски долара от плика, подаде ги на Сабрина, след което каза снизходително: "Мога да ти дам 30 000 щатски долара, но трябва да бъдат платени на вноски. Ако се държиш добре пред майка ми, тогава непрекъснато ще давам останалата част от джобните." 5000 щатски долара? Тя трябваше да си направи прегледи на бременността, да наеме ново място за живеене, да ходи на интервюта и да си търси работа. Как щяха да стигнат 5000 щатски долара? "10... 10 000! Не може да е по-малко от това." "2000!" Тонът на мъжа беше толкова студен, че щеше да предизвика тръпки по костите. "5000, искам само 5000." Сабрина бързо се пазари. "1000!" Сабрина захапа устните си с всички сили, за да се спре да плаче. Тя осъзна, че ако се пазари повече, мъжът ще намали повече. Поне с 1000 щатски долара щеше да ѝ стигнат да си направи преглед на бременността. "1000." Сабрина прочисти гърлото си и посегна да вземе парите. Въпреки това, парите бяха хвърлени на пода от Себастиан. Мъжът каза снизходително: "Докато играеш правилно ролята си, ще изготвя договора за двумесечния брак и ще ти го изпратя. След като договорът бъде изпълнен, комисионната ти ще бъде платена изцяло. Що се отнася до джобните, ще ги получиш само ако се държиш добре." Сабрина беше съсредоточена само върху събирането на парите на земята, така че не чу какво беше казал Себастиан. 1000-те щатски долара бяха важни за нея, че можеше да остави достойнството си настрана. Поне беше по-добре, отколкото да приема подаяния от семейство Лин. "Какво каза?" Сабрина се обърна и попита Себастиан, след като събра всички пари. Каква кучка! Себастиан я погледна през рамо. "Влез с мен! Не забравяй да играеш правилно ролята си! Ако кажеш грешните неща..." "Няма да кажа грешните неща", каза тихо Сабрина. Не беше, че искаше да си сътрудничи със Себастиан, а искрено съжаляваше Грейс. В затвора бяха като майка и дъщеря. Сега животът на Грейс скоро щеше да приключи. Тя пак щеше да си свърши работата, дори и Себастиан да не беше сключил сделка с нея. Двамата влязоха в стаята заедно и Сабрина се усмихна широко. "Лельо Грейс, Себастиан и аз обсъждахме да вземем брачното свидетелство току-що, няма да ме обвиняваш, че не те придружавам, нали?" "Глупаво момиче, надявах се, че скоро ще имаш сватбата, тогава сърцето ми ще бъде спокойно." Грейс хвана ръката на Сабрина и я придърпа по-близо, след което прошепна: "Сабрина, доволна ли си от сина ми?" Сабрина се усмихна срамежливо и каза: "Много съм доволна." "Идете и вземете свидетелството със Себастиан сега, добре? Искам да те чуя да ме наричаш мамо скоро." Сабрина нежно обхвана ръката на Грейс. "Както желаеш, лельо Грейс." Същия следобед Сабрина и Себастиан слязоха в кметството. Те се снимаха заедно, натиснаха пръстовите си отпечатъци заедно и дадоха обетите си. Въпреки това, дори докато брачното им свидетелство беше подпечатано и завършено, Сабрина все още не можеше да повярва, че е истина. Тя се беше омъжила.