Сабрина се стресна. Тя се съсредоточи върху адаптирането към тъмнината и осъзна, че Себастиан седи сам на дивана. В устата си държеше незапалена пура, сложил двете си ръце на коленете. Беше леко намръщен и оглеждаше Сабрина с дълбоките си черни очи. „Ти…“ Сабрина щеше да попита Себастиан защо е още буден? Също така, къде е Селийн? Тя обаче не попита. Беше шокирана от изражението на Себастиан. „Ела