Сини очи се срещнаха със зелени като градински чай. Сърцето на Скарлет биеше като лудо в гърдите ѝ, докато Илайджа бавно се изправяше, а погледът му се плъзна към нейните червени съблазнителни устни. Той бавно облиза плътните си устни и тя не пропусна пиърсинга на езика му, което леко разшири очите ѝ. Той насили погледа си да се откъсне, опитвайки се да не се изгуби в аромата на нейното възбуждане. Какво, по дяволите, правеха? Той погледна колата, вече с гръб към нея, двете гуми бяха спукани и нямаше как да я закарат до вкъщи. "Преобразувай се... ще трябва да бягаме, ще се свържа мислено с някого да вземе колата и нещата." Каза той, опитвайки се да не я гледа. "Ъм, добре..." Отговорът ѝ прозвуча доста нормално, въпреки лудата буря в главата ѝ. 'Мамка му! Той усети възбудата ми! Нищо чудно, че дори не ме поглежда!' помисли си тя разочаровано. Тя наистина не искаше да се превръща, но наистина нямаше друг избор. И двамата се преобразиха и Илайджа отново я погледна изненадано, не само зашеметяващата ѝ сиво-бяла козина се открояваше, но и тя беше голяма - над метър и половина висока. Това беше размерът на среден алфа. Тя видя любопитния му поглед. 'Как, по дяволите, си толкова голяма?' Попита той чрез мислената връзка. 'Късмет?' дойде не особено полезният ѝ отговор, докато тя се втурна в бяг и се затича към дома си възможно най-бързо. Той се усмихна вълчешки, вълкът му се наслаждаваше на мисълта да играе на гоненица с женска. Той тичаше след нея, впечатлен от скоростта ѝ, докато я следваше, поддържайки темпото ѝ, трябваше да ускори своето. Не беше като да гониш обикновен вълк, нещо, което алфа вълк можеше да направи с лекота... Той я щипна закачливо, докато се разминаваше с нея, карайки я да забави за частица от секундата, което го накара да се засмее в главата си. 'Какво стана, Червенокоске?' Закачи я той. 'Не се занимавай с мен, Илайджа!' Отвърна тя, нахвърляйки се на гърба му, извръщайки се, когато страната ѝ се удари в него. Той изсумтя, докато се спъна, изхвърляйки вълчицата от себе си, тя се хвана за врата му с челюстта си и двамата се затъркаляха надолу по хълма, смеейки се наум. 'Мръсна игра, скъпа!' Дойде подигравателният му глас, карайки сърцето ѝ да бие лудо и сърцевината ѝ да пулсира отново. 'Всичко е честно в любовта и войната, а това е война!' Отвърна тя чрез връзката, докато той ѝ облизваше лицето, карайки я да изръмжи. "Свършихте ли?" Дойде мъжки глас, смеейки се от сърце. И двата вълка погледнаха нагоре и видяха, че са стигнали до границите на глутницата и не кой да е, а алфата стоеше там. Вълците отскочиха един от друг, сякаш бяха хванати да правят нещо нередно, нещо, което само беше минало през умовете и на двамата, а не на никой друг. Джаксън се усмихна на сина си. "Добре дошъл у дома, сине." 'Радвам се да се върна.' Отвърна Илайджа, докато един от вълците, придружаващи алфата, им хвърли дрехи. И двамата ги взеха в устата си и отидоха да се преоблекат зад няколко дървета. Сърцето на Скарлет биеше лудо, какво се беше случило? Илайджа никога не беше бил толкова... игрив. Нахлузвайки широка черна тениска, която падаше до средата на бедрото ѝ, тя излезе иззад дървото, страната ѝ все още я болеше, въпреки че кървенето беше намаляло. Като алфа кръвна вълчица, тя се лекуваше по-бързо от обикновения вълк и беше сигурна, че Илайджа е помогнал... Слабо зачервяване обсипа бузата ѝ, но тя обузда лицето си в пасивност, преди да отиде до мястото, където Илайджа прегръщаше баща си. Въпреки че и двамата мъже бяха над метър и осемдесет, Илайджа очевидно беше по-големият. "А, ето те? Какво се случи с колата?" Попита Джаксън, поставяйки ръка около рамото на Скарлет, след като се отдръпна от Илайджа. "Бяхме нападнати." Каза Илайджа, поглеждайки към Скарлет, която се беше напрегнала. "Разбойници?" Каза Джаксън с намръщена физиономия. "Да!" Каза бързо Скарлет, карайки и двамата алфа да я погледнат. Илайджа повдигна вежда въпросително. 'Какво, по дяволите, искаш да кажеш с да?' 'Не сега... моля те, ще обясня по-късно' помоли тя чрез връзката. "Хм, странно е, че има разбойници толкова близо до границите на глутницата..." Каза сериозно Джаксън. "Просто заблуден самотен вълк, не се стресирай, накарах Ханк да вземе колата и нещата." Каза Илайджа, Джаксън кимна. "Това е моят син." Каза той, след което погледна Скарлет: "А сега да се прибираме, майка ти определено е приготвила меню от пет ястия." "Знаеш я, тате, тя обича кухнята." Каза Скарлет, докато Джаксън нежно целуна челото ѝ. Илайджа наблюдаваше размяната с леко раздразнение. Той никога не разбираше защо баща му трябва да се отнася към момичетата като към свои собствени дъщери... Въпреки че знаеше, че е пристрастен, имайки предвид, че се отнасяше към Индиго като към малката си сестра. Говорейки за елфа... "Илайджааа!" Тя изпищя, нахвърляйки се на голия гръб на Илайджа и целувайки бузата му. "Ти си у дома!!!" "Да, и вероятно ще оглушея, ако продължаваш да крещиш в ухото ми!" Каза той, докато я хващаше зад коленете, носейки я на гърба си. "О, добре е, сигурна съм, че пак ще те обичат, дори и да оглушееш." Отвърна Индиго, докато Скарлет ги погледна назад. "Хей, вещице, защо имаш кръв, стичаща се по крака ти?" Всички погледи се насочиха към краката на Скарлет, въпреки че погледът на Илайджа първо беше отишъл към вътрешната част на бедрата ѝ, преди да осъзнае, че кръвта се стича надолу от кръста ѝ. "О, леко го нараних, добре съм." Каза Скарлет, докато Джаксън изглеждаше много загрижен. "О, не, скъпа, това не е добре, Илайджа, не можа ли да защитиш сестра си?" Каза той притеснено, вдигайки я в стил булка, карайки Илайджа да се намръщи, а Индиго да завърти очи. "Татенце." Промърмори тя, докато Джаксън набързо се втурна в бяг. "Добре съм, тате, наистина!" Протестира Скарлет, докато си проправяха път надолу по криволичещата пътека и през дърветата. Леко облачното небе се виждаше през върховете на дърветата. "Търсачка на внимание." Отвърна Илайджа. И двамата наистина го дразнеха, той мразеше връзката им. Той ги подмина с Индиго на гърба си, докато тя му показваше език на Скарлет. "Не им обръщай внимание, Илайджа, тя е просто разглезено хлапе." Каза тя, карайки Скарлет да се намръщи, а Илайджа да кимне в знак на съгласие, преди и двамата да изтичат към дома. Джаксън поклати глава, докато остър вятър духна, разрошвайки косите и на двамата, карайки Скарлет да издуха няколко кичура от лицето си. "Не им обръщай внимание и на двамата." Каза той, знаейки, че винаги я закачат. "Въпреки че си мислех, че ти и Илайджа може би сте оставили различията си настрана, но изглежда не." "Това никога няма да се случи." Изсумтя Скарлет, докато вървяха през зелените поля, приближавайки се към горите, които заобикаляха малката селска зона на глутницата. Джаксън се засмя, докато неохотно се съгласи. "Братя и сестри. Какво да кажа? И двамата сте упорити." Скарлет не отговори, чувствайки чувство на вина, изпълващо я, тя изобщо не мислеше за своя доведен брат по братски начин... --------------------------------- Беше по-късно вечерта и след като беше прегледана от лекаря на глутницата, Джаксън я беше довел у дома. Тя се беше изкъпала, обличайки черен клин и лилава тениска с V-образно деколте. Миризмата на прясно изпечено пиле, печени картофи, южняшко пържено пиле, пълнени чушки и лазаня се носеше в стаята ѝ. Тя обичаше готвенето на майка си. Винаги беше приятно, когато времето се променяше към по-лошо. Навън валеше като из ведро, за разлика от ясното небе по-рано. Радостите на британското време, помисли си тя мрачно. Тя харесваше дъжда, стига да беше вътре, но излизането навън не беше най-приятното нещо. Тя чу скърцането на дървените подови дъски пред стаята си и знаеше, че някой върви по коридора, недостатъкът на традиционната къща. Това беше голяма къща, най-голямата на територията, с 6 спални, 4 бани, офис, 2 хола, стая за игри, фитнес зала в мазето, кухня и трапезария. Това беше хубава стара английска тухлена сграда с тъмни рамки на прозорците. "Ей, Скар! Ела и покажи могъщото си присъствие на коронацията на Симба!" Извика Индиго. Скарлет затвори очи и въздъхна, притискайки моста на носа си. "Затвори си проклетията уста, Инди!" Отвърна тя, ненавиждайки прякорите, които сестра ѝ имаше за нея. "Знаеш ли, ако беше наранена по лицето си днес, щеше да изглеждаш още повече като Скар..." Дойде гласът на Инди, хихикайки, докато тя изтичаше по коридора. Скарлет излезе от стаята си, след като си сложи чифт черни дебели токчета. Не обичаше да ходи боса в къщата. Инди просто казваше, че е, защото е джудже. Може би беше вярно, тя се чувстваше малко ниска за стандартите на върколаците... Тя слезе по стъпалата, пръстите ѝ докосваха тъмния дървен парапет на балкона, спирайки се, когато видя входната врата да се отваря. Силна струя студен въздух нахлу в топлата къща, придружена от миризмата на мокра земя и сладкия аромат на Фиона Уилямсън. Момичето стоеше облегнато на рамката на вратата, облечено в бяла кожена пола, бледорозова блуза с волани и бяло кожено яке. Дългите ѝ загорели крака бяха на показ, тя беше зашеметяваща двадесет и една годишна. Скарлет трябваше да признае, с височината си метър и седемдесет и три, дългите кафяви вълни и онези големи лешникови очи... Илайджа я гледаше с усмивка на лицето, очевидно флиртувайки, Скарлет почувства пристъп на ревност, докато леко се намръщи, отклонявайки погледа си и се запъти към кухнята. "О, здравей, Скарлет." Каза Фиона, усмихвайки се сладко, спирайки Скарлет по пътя ѝ. Илайджа обърна поглед, падащ върху перфектната ѝ праскова, мислейки си, мамка му, трябваше ли да носи толкова оскъдни дрехи... клинът прилепна към нея като втора кожа, оформяйки задника ѝ толкова дяволски секси. Той не беше свикнал да я вижда да изглежда толкова добре. Скарлет си пое дълбоко въздух, преди да залепи усмивка на лицето си и се обърна. "О, здравей, Фиона, не те видях там." Каза тя, карайки Илайджа да повдигне вежда. "Наистина ли? Трудно е да я пропуснеш, Червенокоске... изглеждайки толкова великолепна така или иначе..." Добави той, карайки Фиона да се изчерви и да потупа гърдите му закачливо, Скарлет завъртя очи. "Знам, наистина е, но твоят голям дебел задник блокира цялата ми гледка." Отвърна тя, карайки Фиона да се усмихне. "Този задник е далеч от дебел, не би ли се съгласила, Фиона?" Каза той, играейки си с кичур от дългата ѝ кафява коса. "Определено всичко друго, но не и дебел..." Каза тя, изчервявайки се. "Ах, колко сладко! Е, колкото и да ми се иска да остана и да си побъбря - наистина не искам да обсъждам задника на Илайджа. Плюс това съм наистина гладна." Каза Скарлет, скръствайки ръце, само карайки очите на Илайджа да паднат върху гърдите ѝ за частица от секундата. Фиона се засмя: "Тогава няма да те бавя, приятно ми беше да те видя, Скарлет." "Мм..." Отвърна Скарлет. "Да, трябва да отидеш да ядеш, този задник определено не е само мускули." Подсмихна се той, карайки Скарлет да се обърне и да го изгледа, преди да се втурне към кухнята, която светеше приветливо. "Бъди мил с нея, Илайджа." Каза Фиона с по-флиртуващ тон: "Та... ще се видим ли тази вечер?" "Разбира се... Ще се видим тази вечер, остави си прозореца отворен." Прошепна той в ухото ѝ, целувайки челюстта ѝ, преди да се отдръпне. Фиона кимна, преди да се отдалечи, поклащайки умишлено бедрата си. Илайджа я погледна, мислейки си, че има хубав задник, но имаше нещо в секси закръгленото дупе на Скарлет, което го караше да се възбужда само като си помисли за него. Той погледна надолу към предната част на панталоните си, оправяйки ги и си мислейки, че наистина трябва да се срещне с Фиона тази вечер... -------- *Бележка на автора: Благодаря ви, че прочетохте, ако ви хареса главата, моля, оставете коментар! Последвайте ме в Instagram на author.muse*