Реакциите им бяха коренно противоположни. Лиъм изглеждаше сякаш току-що го бяха ударили с ковашки чук, а Арън беше зашеметен. Лиъм пръв отмести поглед, намръщен. Стисна юмруци, докато си поемаше дълбоко успокояваща глътка въздух, очите му трептяха, докато гневът на вълка му излизаше на повърхността, смесен със собствения му. Болеше. Много болеше. Как може един от най-добрите му приятели да обича ж