Вечерята току-що беше приключила, а Индиго и Илайджа дразнеха Скарлет при всеки удобен случай. Джесика се усмихваше и кикотеше заедно с тях, оставяйки Джаксън да защитава дъщеря си. "Ти си на смяна за миене на чиниите," каза Джесика на Скарлет, прокарвайки пръсти през черната ѝ коса, стигаща до раменете. Скарлет изобщо не приличаше на нея, докато Индиго беше почти копие, и двете имаха еднакво стройно телосложение - Джесика беше 1.75 м, а Индиго вече беше по-висока от сестра си с 1.68 м. И двете имаха черна като гарван коса и дълбоки тъмносини очи. "Тя се нарани, скъпа," каза Джаксън, гледайки жена си, а очите му се плъзгаха по извивките ѝ. Джесика повдигна вежда, с усмивка на устните, забелязвайки погледа на съпруга си. "Тя е излекувана," каза тя, а Скарлет се нацупи. "Поне можеше да проявиш малко съчувствие..." каза тя, ставайки и започвайки да събира чиниите. Илайджа се облегна назад, наблюдавайки я. "Имаш ли нужда от помощ, Червена?" попита той. Той нямаше нищо против да прекара повече време с нея - това означаваше, че ще се наслаждава на гледката, нещо, което наистина беше лоша идея. Всъщност искаше да я попита за по-рано. Защо беше излъгала, че нападението е от скитник? "О, колко мило, и двамата знаем, че няма да помагаш," каза тя, карайки го да се усмихне самодоволно. "Зависи какво имаш предвид под помощ, има много неща, с които мога да ти помогна," отговори той с усмивка. Сърцето на Скарлет прескочи удар, а Индиго погледна нагоре от телефона си. "Е, страхувам се, че тръгвам, Даниел е отвън и може да остане за през нощта," каза тя, а Джесика кимна. Даниел беше най-добрият приятел на Индиго и беше гей. Тя никога не се притесняваше да го има вкъщи, знаейки, че той няма интерес към Индиго в този смисъл. "Забавлявай се," каза Джаксън, усмихвайки ѝ се, докато допиваше чая си. "Най-накрая ли излезе от гардероба?" попита Илайджа, повдигайки вежда. Той знаеше за Даниел от доста време - чрез Индиго, тъй като тя беше доста близка с Илайджа. Момчето не се чувстваше удобно да казва на никого, е, изглежда, че нещата са се променили. "Да, и животът никога не е бил по-добър за него," каза Индиго гордо. Скарлет погледна между Илайджа и Индиго, чувствайки лека ревност от това, че те споделят повече един с друг, отколкото и двамата с нея. Тя затръшна чиниите в мивката, карайки майка ѝ да изръмжи. "Ако някоя от чиниите ми се счупи, кълна се в богинята, че ще ти извия врата!" Скарлет се сви, докато Индиго се измъкна от стаята, Джесика беше страшна, когато беше ядосана. Илайджа само се усмихна. "Съжалявам, мамо," каза Скарлет, докато Джаксън галеше косата на жена си. "Хайде, скъпа, нека я оставим на мира, имаше дълъг ден. Знам няколко начина да те накарам да се отпуснеш малко..." каза той, ставайки и я вдигайки, хвърляйки я през рамо, докато ѝ удряше рязко шамар по задника, карайки Джесика да се кикоти и изчерви. "Отвратително! Намерете си стая!" Скарлет се сви, докато навиваше ръкавите си и слагаше ръкавици. "Това е планът, скъпа," каза Джаксън с кикот, сините му очи искряха от забавление. "Илайджа, помогни на сестра си." "Каквото и да е," каза Илайджа, докато двойката напускаше кухнята. Карайки Скарлет да изстена, когато чу още едно кикотене от майка си. "Дразнещо е как татко кара мама да премине от порочна върколак към кикотеща се гимназистка," каза тя, докато започваше да мие. Илайджа стана от малката дъбова маса, която стоеше отстрани на кухнята, той се приближи до нея, а очите му отново се спряха на задника ѝ. Откога беше станал толкова извратен? "О, да? И какво те кара да преминеш от язвителна кучка към-" той беше прекъснат, когато тя го удари рязко с лакът в кръста, карайки го да се свие. Тя беше по-силна, отколкото си мислеше, и той беше впечатлен, че беше осъзнала, че е бил толкова близо. Беше се приближил тайно. Тя се обърна и го изгледа ядосано. "Първо, не ме наричай кучка, второ, стой настрана или следващия път ще те ударя там, където слънце не огрява!" каза тя, обръщайки се обратно към мивката. Илайджа повдигна вежда, пренебрегвайки предупреждението ѝ, той уви ръката си около кръста ѝ, притискайки я между плота и твърдото си мускулесто тяло и карайки я да ахне, докато задникът ѝ се притисна към много забележимото му мъжество. Сърцето ѝ заблъска, докато клиторът ѝ се сви. "Какво правиш, Илайджа?" попита тя, а гласът ѝ излезе малко треперещ. Той се усмихна самодоволно, вдишвайки опияняващия ѝ аромат, а носът му докосна косата ѝ. "Опитвам се да видя какво те превръща в слаба гимназистка..." прошепна той дрезгаво. Той можеше да чуе хаотичния ѝ сърдечен ритъм, пръстите му докосваха опънатия ѝ корем, виждайки гърдите ѝ да се повдигат и спускат... "Илайджа..." каза тя, опитвайки се да се съсредоточи, какво правеше той? Никога не я беше дразнил така в миналото. Да, дърпал я е за косата, гъделичкал я е, вдигал я е и я е хвърлял в басейн, но това... "Скарлет..." каза той със същия тон като нея. Името ѝ звучеше различно от устните му, винаги я е наричал Червена, звучеше почти чувствено... Тя замръзна, когато го почувства да пулсира срещу нея, ахвайки, докато собствената ѝ сърцевина пулсираше, тя го отблъсна - бузите ѝ леко се зачервиха. Тя се обърна и го изгледа, той се вгледа в очите ѝ, опитвайки се да не показва емоциите си на лицето си и преглъщайки трудно. С удоволствието, което течеше през него, нуждата от нея просто нарастваше. Какво, по дяволите, се случваше с него? Защо не можеше да държи очите и ръцете си далеч от нея? "Спри да се шегуваш..." каза тя, мислейки, че е неуместно, дори и да обичаше да я дразни, я плашеше, че ще разкрие собствената си извратена тайна и тогава какво щеше да си помисли той? Когато разбереше, че има много мръсни мисли за него, нейния доведен брат? "Наистина е удоволствие да получа реакция от теб," каза той, потупвайки носа ѝ, хващайки кърпата за чинии и се облегна на плота, чакайки я да започне да мие. "Наистина ли ще подсушаваш?" попита тя, избягвайки прекрасните му сини очи, докато се приближаваше отново до мивката и започваше да мие, усещайки очите му върху себе си. "Татко каза да помогна," отговори той. Косата ѝ закриваше лицето ѝ и той нямаше нищо против, това означаваше, че можеше да наблюдава фигурата ѝ перфектно. "И така, защо излъга за нападението?" Тя се напрегна, мислейки, че очевидно няма да го остави да се размине, това беше неговата глутница и нейната безопасност беше приоритет. "Те бяха... част от предишната ни глутница, глутница, която е на километри оттук. Не трябваше да са тук, дори не знам как ни намериха..." каза тя тихо, изплаквайки чаша и я поставяйки, той я вдигна и започна да я подсушава, а на красивото му лице се появи намръщване. "Защо, по дяволите, те искаха теб?" попита той, намръщен, той знаеше минимум за старата им глутница, баща му просто беше казал, че баща им е бил насилник и те се нуждаят от защита. "Не знам дали знаеш или не... Но моят биологичен баща... той беше алфа - насилник, безмилостен и жесток... Той мразеше факта, че мама не му даде мъжки наследник..." каза тя, моментът им от по-рано беше забравен, докато и двамата размишляваха върху сериозността на въпроса. "Това е... почти нечувано, алфа никога нямат женски наследници... ако не първото дете, второто би било мъжко... и би имало силата на алфа... по дяволите, не е чудно, че беше огромна," каза той, осъзнавайки "Ти си алфа, проклета женска алфа." Той се вгледа в 1.57 м бомба пред себе си, мислейки как е възможно това. Не трябваше ли да е пълна с мускули? Да, тя беше тонизирана, но не прекалено. Може би правилата бяха различни за женска алфа, това дори нещо ли беше? "Какво? Твърде шокиран ли си, че дори жена може да бъде алфа?" попита тя, гледайки го ядосано, хвърляйки малко сапунени мехури по красивото му лице. "Ако не носеше толкова тесни панталони, щях да се чудя дали може би не носиш топки там долу," каза той, усмихвайки се самодоволно и удряйки задника ѝ с кърпата за чинии, карайки я да изпищи. Той се подсмихна, спечелвайки си още един ядосан поглед. "Кретен!" "Но защо да го криеш? Ако се опитва да те намери, тогава трябва да сме готови," каза той. "Знам... и го разбирам... Мислех си... ако отида и попитам какво иска? Не искам мама да премине през това, тя е щастлива сега и въпреки че са изгорили връзката си с партньора, тя все още съществува. Не искам да бъде подложена на това, не заради мен, аз съм силна и мога да се справя, аз-" "Уау, почакай малко, язвителни панталони, планираш ли просто да отидеш да видиш татко скъпи сам? Какво, по дяволите, не ти е наред?" каза той, намръщен, тя почти изскимтя от количеството алфа аура, което се излъчваше от него на вълни, може да е алфа вълк, но той беше далеч по-силен от нея. Той въздъхна, виждайки я да се опитва да не се свие. "Татко знае ли, че баща ти е бил алфа?" попита той, прокарвайки пръсти през косата си, опитвайки се да върне гнева и аурата си. Тя кимна, докато свършваше с миенето на чиниите, сваляйки ръкавиците, изми ръцете си, гледайки през прозореца към градината, която беше осветена уютно с приказни светлини и малки цветни фенери, благодарение на Индиго. "Тогава ще дойда с теб, ще измисля някакво оправдание," каза той, тя го погледна, а очите ѝ леко се разшириха, той искаше да ѝ помогне? "Уау... наистина си се променил, Илайджа... наистина искаш да помогнеш?" каза тя, повдигайки вежда, той хвърли кърпата за сушене, приключвайки с подсушаването, и скръсти ръце. "Защо да не помогна? Това е моята глутница и колкото и да е досаден сексият ти задник, ти си част от нея," каза той, а стомахът ѝ пърхаше от думите му, но те също я оставиха малко разочарована. Единствената причина, поради която помагаше, беше, защото тя беше част от неговата глутница... "Хм..." каза тя, очите им се срещнаха и желанието да скъсят разстоянието мина през ума му, той отмести поглед, намръщен. "Е, аз тръгвам, имам среща," каза той, изваждайки телефона си, тя почувства остра болка да пронизва тялото ѝ и кимна. "Разбира се," каза тя, мислейки за Фиона и Илайджа, което накара стомаха ѝ да се свие. По-лошото беше усещането, че се надяваше, че са си отишли, все още бяха там, ако не и повече от това, което бяха преди две години. "Заключи вратата на излизане." Тя напусна кухнята, без да чака отговор, затръшвайки вратата зад себе си. Илайджа повдигна вежда и кимна леко на празната врата. Прибирайки телефона си в джоба си, той напусна къщата, насочвайки се към сградата на глутницата, където знаеше, че Фиона ще го чака...