Двадесет минути по-късно и двамата влязоха в бензиностанцията. Поръчвайки си Макдоналдс, Илайджа занесе подноса до масата. „Не мога да повярвам, че все още можеш да изядеш четири Биг Мака…“ каза тя, втренчена в корема му. Все пак беше алфа и предполагам, че с всичките тренировки му трябваше гориво. „Голям съм, Ред, имам нужда от гориво.“ отвърна той, докато седнаха един срещу друг. Тя взе рибното си филе, разопакова бургера си и го погледна. Стомахът ѝ отново се преобърна, когато погледите им се срещнаха. „Все още ли си необвързана? Или си намерила мъж, който може да укроти този твой нрав?“ попита той, захапвайки бургера си, мислейки си, че се съмнява, че е необвързана; момчетата винаги са я намирали за секси и привлекателна. Но именно нейният свадлив нрав никога не ги е стигал далеч. Но гледайки я сега, нямаше начин да е необвързана. И той знаеше, че не е намерила половинката си, иначе щеше да има белег на врата си. — Много забавно, Илайджа, а ти? Все още ли си е*ач или си намерил приятел, който може да укроти дивите ти маниери? — попита тя, избягвайки въпроса му, докато имитираше тона, който беше използвал. Знаеше, че не го е направил, иначе цялата глутница щеше да знае. Илайджа се ухили самодоволно. — Харесвам си дивите маниери... няма правила, когато става въпрос за мен — каза той, навеждайки се напред и намигвайки ѝ. Сърцето ѝ заби в гърдите ѝ. — Какво изобщо означава това? — попита тя, отпивайки от питието си. — Разбери се, Ред, разбери се... — каза Илайджа. Погледът му падна върху червените ѝ устни, върху начина, по който се увиваха около сламката... Начинът, по който тя облизаше устните си. Той се намръщи, какъв, по дяволите, беше неговият проблем. Тя беше негова доведена сестра и той я оглеждаше малко прекалено много... Трябваше да си намери жена тази вечер, да освободи цялата натрупана енергия, която сякаш имаше в себе си. — Нямаше ли кървава луна преди месец? — попита той след малко. Върколаците можеха да намерят партньора си само на кървава луна. Нещо, което се случваше две нощи в годината. Именно в тези нощи връзката се засилваше, стига партньорът ти да е наблизо. „Да, имаше.“ каза тя, намръщено гледайки бургера си. Ако беше намерила партньора си, може би тези глупави чувства щяха да изчезнат. -------- Върнаха се на пътя. Двадесет минути преди да се приберат у дома. Илайджа подскачаше с коляно в такт с музиката. От време на време погледът му се отклоняваше към енергичната червенокоса на шофьорската седалка. Рязката ѝ червена коса скриваше половината от лицето ѝ, докато тя движеше тялото си в такт с музиката. Изведнъж видя размазано петно ​​да проблясва покрай колата. „Внимавай!“ извика той, хвана волана и го завъртя наляво. Скарлет издаде стреснат писък, когато беше хвърлена върху него. Колата се преобърна, когато нещо голямо се удари в нея. Скърцане на метал накара Скарлет да трепне, усещайки болезнена болка в кръста си, докато не усети ръка, която изпрати приятни тръпки през нея, когато той я докосна там. „Майната ти, Ред, кървиш.“ промърмори той, чувайки стон от болка в отговор. „Тихо, хванах те.“ Ритайки вратата от пантите ѝ, той се изтърколи навън, притискайки тялото ѝ до гърдите си. Изправи се и погледна трите вълка, които стояха там и ръмжеха. Усети, че не са разбойници. Два бяха доста големи, определено бета и делта. „Какво искате?“ — попита ледено Илайджа, премествайки Скарлет зад себе си защитно. Едрото му тяло покриваше много по-малкото ѝ. Най-големият вълк се превърна в млад мъж. Без нищо и дори не се фазираше от това. Нещо, което беше нормално за върколаците. Той се огледа. Острите му кафяви очи срещнаха сините на Илайджа. Остър вятър духаше покрай тях, шумолейки тревата край пътя. — Нея, остави я и заповядай да минеш. — каза той. Скарлет замръзна, защо я искат? Илайджа повдигна вежда. — Говориш с шибана алфа. Аз не се подчинявам на шибани заповеди. Аз ги давам. — изръмжа той, гласът му се задълбочи. Мъжът вдигна ръка и отстъпи назад. — Разбирам... но мога ли да говоря с нея? — попита той рязко. Илайджа отново изръмжа, готов да се преобрази, но Скарлет сложи ръка на ръката му и излезе зад него. — Скарлет... — каза мъжът, карайки я да се намръщи. — Кейд е. Може да не ме помниш, но аз със сигурност мога да разпозная тези зелени очи навсякъде. Скарлет замръзна, сърцето ѝ биеше лудо. Кейд. Познаваше само един Кейд и той би трябвало да е на сто мили разстояние в глутницата на баща ѝ. Сърцето ѝ биеше в гърдите ѝ. Илайджа я погледна остро. Чуваше пулса в гърдите ѝ и усещаше страха във въздуха. Инстинктивно сложи ръка около кръста ѝ, придърпвайки я към себе си и гледайки заплашително Кейд. — Приятели? — попита Кейд, карайки Скарлет да се изчерви въпреки сериозността на ситуацията. — Може би — изръмжа Илайджа, изпитвайки силно чувство за притежателност от начина, по който Кейд я гледаше и говореше с нея. — Може ли някой да сподели откъде, по дяволите, се познавате? — Той е от старата ми глутница — каза тихо Скарлет, много добре осъзнавайки всяка извивка на тялото му, гърдите ѝ притиснати към неговите. Илайджа изглеждаше за момент изненадан. — И ти трябва да се върнеш и да заемеш мястото си. — каза Кейд, наблюдавайки ги спокойно и осъзнавайки, че не миришат по същия начин. И от това, което можеше да види, никой от тях не беше маркиран. — Аз съм новият бета, бета, който ще заеме мястото му до теб... — Просто тръгвай! Не искам да имам нищо общо с тази глутница! „Сега тръгвайте, преди да ви разкъсам на парчета!“ – изръмжа тя, а очите ѝ заплашително проблеснаха. Само Джаксън знаеше, че баща ѝ е алфа, въпреки всички слухове от нощта на първата ѝ смяна. Но те искаха да го запазят в тайна, фактът, че баща ѝ ги е проследил толкова далеч... Означаваше, че той знаеше точно къде живеят. Кейд се намръщи, давайки знак на двамата вълка до него да атакуват. Скарлет се обърна, готова да се бие, спазматична болка рикошираше по хълбока ѝ, но вълците се бяха прицелили в Илайджа. Който се беше превърнал във великолепен светлокафяв вълк, козината му беше лъскава. Той беше огромен, по-голям от преди, помисли си Скарлет с благоговение. Очевидно беше висок над 1,5 метра на четири крака и беше по-голям от всеки алфа вълк, който Скарлет беше виждала преди. Той се нахвърли върху вълците, преди дори да стигнат до него, захапвайки единия им врат, докато го откъсваше от тялото. Кръв се пръскаше навсякъде. Лапата му разсичаше гърдите на другия вълк. Когато първият вълк падна на земята мъртъв, превръщайки се в тялото на обезглавен... човек. Кейд сигурно е свързал ума си с втория вълк, който бързо се оттегли. Илайджа се преобрази в човешка форма, обгърнат от силна аура. Алфа силата му се излъчваше от него. „Кажи на алфата си, че няма никакъв шибан начин да се добере до Скарлет. Каквито и да са причините му, опитай се да я атакуваш или да се свържеш с нея още веднъж и ще го приема като лична атака. И не искаш да се окажеш на грешната страна на бъдещия Алфа Илайджа Уестууд от глутницата „Кървава луна“. И сме готови за война.“ Той каза, че гласът му е опасен и дълбок. Кейд се намръщи и кимна, хвърляйки последен поглед към Скарлет. „Не можеш да избягаш от правото си по рождение...“ Той промърмори, преди да се обърне, да се размърда и да избяга. Скарлет си пое дълбоко въздух и тогава осъзна, че Илайджа стои гол пред нея. Той се обърна и тя бързо затвори очи. „Дрехи!“ изпищя тя, Илайджа повдигна вежда и погледна надолу. „Какво си ти, бебе? Никога не си виждал петел преди?“ Той попита, мислейки си, че тя няма проблем с показването на пениса на другия. „Разбира се, че имам. Просто не искам да се травмирам до живот, като видя твоя!“ – каза тя, трепвайки от пронизваща болка в хълбока си. „Каквото и да кажеш, Ред, всяка жена би се молила да види моя.“ – последва самонадеяният му отговор. „Аз съм ти сестра, помниш ли?“ – отвърна тя, все още отмествайки поглед, знаейки, че щом го погледне, щеше да има още по-живи образи, за които да мечтае. Той не отговори, обърна разбитата кола на четири крака и отвори багажника. Извади чантата си и навлече панталони. „Сега можеш да погледнеш, преклоннице.“ – отбеляза той, приближавайки се до нея, докато тя завъртя очи. Знаейки, че крие нещо. Не беше пропуснал как го беше прекъснала, нито страха, който я обзе. Но сега не беше моментът да пита. Посегна към подгъва на черния ѝ топ и го скъса от нея, карайки я да ахне. „Какво правиш!“ Тя изпищя, покривайки гърдите си в дантеления червен сутиен с ръце. Не че покриваше много, помисли си той. Беше с приличен размер чашка, нито огромна, нито малка. Перфектният размер за ръцете му, помисли си той, намръщвайки се, докато отблъскваше мисълта. Тя беше неговата доведена сестра, напомни си той. Погледът му се премести от изкусителните ѝ гърди към талията ѝ, преди да клекне. „Ще заздравее, макар че е доста дълбоко.“ каза той, на път да го докосне, когато тя хвана ръцете му. Гледаше го свирепо въпреки лекия руменина по бузите ѝ. Той повдигна вежда, усмихвайки се на смущението ѝ, без да знае, че близостта им я дразнеше. Хвана китките ѝ и ги притисна към колата, все още клекнала пред нея. „Какво правиш?!“ Тя извика, сърцето ѝ биеше лудо. Дали сънуваше? Сърцето ѝ пулсираше, а грубото му движение само влоши нещата. „Ще заздравее по-бързо.“ — каза той дрезгаво и се наведе, без да пропусне биещото ѝ сърце. И бавно прокара език по раната. Тя ахна, когато удоволствието избухна в нея. Клепачите ѝ се затвориха, сърцевината ѝ я заболя от удоволствие. Езикът му бавно се плъзна по бедрото ѝ, през талията ѝ и спря точно под гърдите ѝ. Той вдиша изкусителния ѝ аромат, усещането за кожата ѝ и сладкия вкус на кръвта ѝ. Алфа слюнката имаше лечебни способности, макар и още по-силни във вълча форма. Знаеше, че щеше да се излекува достатъчно скоро, но виждайки я там по сутиен, той събуди нещо в него и искаше да усети гладката ѝ кожа до устните си... Той погледна нагоре, покрай перфектните ѝ хълмчета. Без да пропусне втвърдените пъпки, които изпращаха кръв на юг. Бавно премествайки поглед към зачервеното ѝ лице, точно когато погледите им се срещнаха, ароматът на нейната възбуда го удари като опияняваща лавина... *Бележка на автора: Благодаря ви, че прочетохте, Надявам се, че ви е харесала тази глава, моля, оставете коментар, ако е така! Последвайте ме в Instagram на author.muse*