Пътуването към дома беше тихо, но не чак толкова лошо. Илайджа успя да я накара да се усмихне няколко пъти, но усещаше, че е напрегната и неспокойна. Тя постоянно докосваше врата си и въпреки че я попита дали болката се засилва, тя просто поклащаше глава. Той все пак я целуваше по врата, когато имаше възможност, и макар тя да не го признаваше, оценяваше усилията му. Вече бяха спрели пред имението